Струва ли си да се говори на детето за всичко на света, включително и за смъртта? Няма начин един ден то да не попита за това и е добре всеки родите да знае как точно да отговори.

На пет години

Първият етап за осъзнаването на своята смъртност обикновено е 5 годишната възраст за едно дете. Именно в този период то започва да задава въпроси, свързани с неговата поява.. къде ще отиде след като изчезне и естествено “ще умра ли?”. С това е свързана и появата на сериозни страхове: страх от тъмното или от заспиване. Петгодишната възраст е времето, когато детето осмисля явлението пустота и отсъствие, бои се да заспи, защото може и да не се събуди. Така че това е един проблем, към който всеки родител трябва да се отнесе внимателно, спокойно и сериозно. Това не значи, естествено, че на детето трябва да се обяснява детайлно цялата картина на умирането на човек и възможните начини за умиране. Така в него може да се вкорени още по-голям страх и дори ужас. По-скоро отговорът на този въпрос трябва да бъде даден като разказ на приказка и дори като нещо напълно нормално. Особено внимателно трябва да разговарят родителите с по-емоционални и чувствителни деца. Затова до голяма степен е нужен индивидуален подход към всяко дете.

Подрастващи деца

Втори път детето се връща към въпроса за смъртта на 15-16 годишна възраст. Разбира се този интерес до голяма степен е породен от нещастните случаи с приятели на детето или познати. В това отношение родителите също трябва да се отнасят към детето си внимателно и да му обяснят от какви неща трябва да се пази и да внимава.

Ако някой в семейството почине

Това е една особена ситуация, изискваща специално внимание. Възможни са два варианта за развитие на събитията. Първият е внезапна смърт на близък човек, а втората е продължително боледуване и естествена смърт. Съответно родителите трябва да подходят по различен начин и за двете ситуации. В първия случай става въпрос за така наречената “преждевременна смърт” и обикновено самите възрастни, намиращи се в състояние на скръб не могат конструктивно да разговарят с децата си на болната тема. Но е полезно да се знае, че съществуват и такива методики като психологична помощ на децата и възрастните в една толкова тежка ситуация. Ако родителите нямат сили време да окажат специална помощ се препоръчва поне детето да не се натоварва със семейната болка. И от друга случилото се да не се крие дълго време. Интуицията ще подскаже моментът, в който ще може да се засегне темата.

Когато при естествена смърт умре някой възрастен член на семейството е добре с детето да се поговори веднъж насаме, разговор, който ще помогне за по-голямото разбиране на детето за това какво е “смърт”.

Четене на детски книжки

Стресът у едно дете се получава понякога, четейки най-безобидните детски книжки.в  такъв момент е добре родителите да обърнат сериозно внимание на това кое е разтроило детето и да се опитат да му обяснят спокойно за какво всъщност става въпрос.

Разказ за душата

Друг един доста полезен за успокояването на едно дете при смъртен случай е обяснението, че само тялото на човек си отива и е заравяно в земята, но всъщност хората, които са отишли винаги са с нас. Разбира се е добре това обяснение да бъде поднесено така, че то да не обърка детето, да го успокои. Освен това по-този начин в него няма да се зароди ужас към смъртта, а то ще я приема много по-спокойно.

Както за всяко нещо обяснението на едно дете за смъртта изисква специално внимание и естествено много търпение от страна на родителите. Трябва да се има предвид, че смъртта е нещо, което може да причини големи травми в съзнанието на едно дете, ако информацията за нея не бъде поднесена внимателно.