Възглавнички header 2017

Как да научите детето си да е самостоятелно

Ако имате практиката да визуализирате непосредствените си планове и цели за деня, използвайки органайзер или самозалепващи се бележки, например, едва ли имате нужда от убеждаване в ефективността на този метод. Когато сте наясно със задачите и приоритетите си и един по един ги отмятате, в края на деня изпитвате така необходимото удовлетворение, което на следващия ден се трансформира в мотивация за нови цели и постижения. При децата това важи дори в още по-голяма степен.

Освен че поначало децата имат нужда от ефикасен метод, който да способства за по-добрата им организация, съвременните подрастващи се явяват най-уязвимата група в контекста на влиянието, оказвано от т.нар. умни устройства. Независимо, че тези технологии действително забавляват и могат да помогнат за умственото развитие на детето, не по-зле от т.нар. образователни играчки, бъдат ли оставени в ръцете на децата, те неминуемо започват да оказват негативно влияние. Затова и намирането на оптималния баланс и ограничаването на времето, което децата прекарват, взирайки се в монитора на компютъра или смартустройството, е едновременно първостепенна, но и сложна задача пред всеки родител.

В публикация в своя блог Рейчъл Стафорд – автор на бестселърите Hands Free Mama (Хендсфрий мама), Hands Free Life (Хeндсфрий живот) и Only Love Today (Днес само любов) и майка на две деца, едновременно разглежда проблема и предлага работещо решение, позовавайки се на дългогодишната си практика като учител на деца със СОП* и опита си като родител. Тя посочва и конкретни случаи на деца, които са постигнали забележителен напредък и отлична реализация, благодарение на метода й, основаващ се на ежедневното изготвяне на списъци с цели и задължения.

„Дръж се прилично“ или „Подобри успеха си в училище“ са твърде общи наставления, които рядко дават ефект, независимо колко пъти, с какви думи и тон се повтарят на детето. Вместо това Рейчъл съветва проблемите в поведението или обучението на детето да бъдат разгледани и анализирани, така че то да знае точно откъде да започне да ги преодолява – стъпка по стъпка. За децата е важно да знаят какво точно се очаква от тях и да им бъде гласувано доверието, че ще се справят. А когато задачите им бъдат изведени в списък и имат възможност да следят напредъка си, резултатите могат да изненадат и най-големите скептици. 

Рейчъл се убеждава в ефикасността на метода на визуализиране на целите и задачите в списъци, когато се сблъсква с предизвикателството да организира по-добре и собствените си деца.

„Почувствах се крайно глупаво да повтарям едно и също нещо всяка сутрин: „Прибра ли тетрадките в раницата си? Моля те, среши си косата. Обуй си обувките.“ Една сутрин бях на ръба да изгубя самообладание, когато ми хрумна да взема една самозалепваща се бележка, да нарисувам рисунка на кутия за хранене, чифт обувки, чифт очила и бутилка с вода и да я връча на петгодишната си дъщеря. До всяка картинка бях поставила и празно квадратче. „Ето го твоя списък“, казах й. „Поставяй отметка във всяко квадратче, когато си готова със задачата. От теб зависи дали ще изпуснеш автобуса и ще трябва да ходим пеш до училище“. За да се ориентира с колко време разполага, пусках таймера на микровълновата. Никога дотогава не беше успявала да свърши всичко толкова бързо“.

 

Вече десетогодишна, дъщерята на Рейчъл има два списъка – вечерен (напиши си домашните, сервирай вечерята, приготви обяда и дрехите си за утре и т.н.) и сутрешен (облечи се, сложи храната и водата в раницата си, среши си косата, измий си зъбите, сложи си обувките и т.н.) Детето има отделен списък със задачи за почивните дни, включващ някои домакински задължения, а при нужда майка й изготвя и й дава допълнителни задачи.

„Идеята на списъка е да не се налага да напомням и досаждам. Щом едно нещо е в списъка, то трябва да бъде свършено. Тя може да го свърши, когато пожелае, но знае, че не може да гледа телевизия, нито да ползва устройства, докато не го направила. И, о чудо, нещата просто се случват“, разказва Рейчъл. Въпрос на време е детето само да започне да си изготвя списъци, подобно на нейната по-голяма, 13-годишна дъщеря.

Публикацията й завършва със следното послание, което би трябвало окончателно да ви убеди да изпробвате метода й с изготвянето на списъци:

Дадеш ли на детето си списък, то ще знае какво трябва да свърши.

Дадеш ли на детето си списък, то ще започне да си прави списъци само.

Дадеш ли на детето си списък, диалозите ви ще се трансформират от заяждане в похвали.

Дадеш ли на детето си списък, невъзможното ще стане постижимо.

Дадеш ли на детето си списък, то ще чуе: „Вярвам в теб“

Дадеш ли на детето си списък, детето ти ще види как мечтите се зараждат от думи на хартия.

Дадеш ли на детето си списък,  ежедневните постижения ще доведат до изключителни стремежи.

Дадеш ли на детето си списък, ти му даваш вяра.

А с малко вяра едно дете може да постигне много, особено когато идва от някой, когото обича.

Опитайте още днес. (Бъдете уверени и не забравяйте да използвате усмихнати личица).

*СОП – специални образователни потребности

Форма за коментари:

Вашето име:
E-mail адрес:
Вашият коментар:

Акцент

Не бъдете любезни, бъдете искрени

Не бъдете любезни, бъдете искрени

„Общувайте с другите, но останете себе си”, съветва белгийският психотерапевт Тома д’Ансамбур чрез своя...
LIDL ПРЕДЛАГА УНИВЕРСАЛЕН ПОДАРЪК ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

LIDL ПРЕДЛАГА УНИВЕРСАЛЕН ПОДАРЪК ЗА...

13 декември 2017 г., София. Най-голямото Коледно предизвикателство винаги е било да откриеш верния подарък за...
КОНКУРСЪТ ЗА ДЕТСКА РИСУНКА “ПЪТЯТ И АЗ“ ВДЪХНОВЯВА БЪДЕЩИ ИНОВАТОРИ

КОНКУРСЪТ ЗА ДЕТСКА РИСУНКА “ПЪТЯТ И АЗ“...

Renault България в партньoрство с Министерството на образованието и науката и детски научен център “Музейко”...

ул. Кожух планина 3Г
София, 1421

ina.konsulova
@bebok.eu

 

© 2008   Проект на WDG   Уеб дизайн и разработка: