Възглавнички header 2017

Работеща майка на четири деца описва шеметното темпо, в което живее



„Но как се справяш с всичко“, сигурно са ви питали не веднъж във връзка с организацията на ежедневието ви, когато се налага да жонглирате между много и все важни приоритети като децата, работата, дома, съпруга и т.н. Истината е, и сигурно вече сте го установили за себе си, че човек може да понесе огромни натоварвания и че с колкото повече и по-големи отговорности и предизвикателства се нагърбва, толкова по-мотивиран и мобилизиран става. Затова и всякакви съмнения от рода на: „едва ми стига времето сега, как ще смогна, когато се роди бебе No.2 или когато започна работа“, могат да бъдат поне отчасти разсеяни.

Тъй като е доста изчерпателен, няма да публикуваме целия пост на Лиз Петроне тук – можете да се запознаете със съдържанието му и да последвате авторката – блогър и майка на четири деца – като харесате страницата й във Facebook, подобно на още 5000 души. Над два пъти повече са тези, харесали публикацията на Лиз от 20 септември 2017 година, в която целеустремената нюйоркчанка описва как протича една обичайна нейна делнична сутрин. И има защо – енергията на Лиз е заразителна, а още по-симпатична я прави нейната ненатрапчивост. Да, тя очевидно търси изява и съмишленици, но в много по-голяма степен споделя съкровени детайли от живота си, за да помогне на хиляди други жени в нейното положение да се почувстват разбрани, подкрепени и оценени.

„Тази сутрин събудих четири спящи човешки същества. Някои от тях потупах леко, други побутнах по-сериозно, а едно от тях пробвах да изтърколя от леглото, след като потупването, побутването и издърпването на завивките не помогнаха. С последното не се гордея особено“, пише Лиз.

По-нататък тя разказва как за нула време е оправила пет легла, взела е душ, излъскала е три тоалетни и, „най-важното“, направили е „две чаши много силно кафе“. А дали кафетата са били изпити? Предвид последвалите събития, не е много сигурно…

Какво следва? Да напомни на всяко от децата да си измие зъбите и да се увери, че всички ще излязат облечени от дома им. Да закара двете по-големи деца на училище, а другите две да качи на автобуса, след като им помогне да слязат от дървото пред къщата, на което са се покатерили. Да се прибере у дома в странно тихата къща със стегнато гърло. И да се захване да въведе ред в тоталния хаос, оставен от малчуганите, и особено със следите от закуската.

„Почистих следите от закуската от колата, от кухнята и от косата си. Демонтирах укрепленията от възглавници и свалих пижамите от лампите на масата, след което заредих тоновете пране в пералнята и възстанових червилото на устните си, след като предишното бе останало върху четирите бузи, които целунах за довиждане. Нахраних и напоих кучето, избърсах плотовете, изключих телевизора, кафемашината и няколко стотин лампи, заключих входната врата, изпратих 12 съобщения, проведох 2 телефонни обаждания и изчаках на 384 червени светлини. А, да, и всичко това преди 9 часа сутринта. В този час вече бях седнала на стола пред бюрото си на работното място и включвах компютъра, а крачкомерът ми показваше 4 км. И всичко това, само за да се приготвим и да напуснем дома“, продължава Лиз.

И тук следва частта с прекрасното й послание към всички майки и към родителите изобщо:

„Не ви споделям всичко това, търсейки съчувствие. Ни най-малко. Аз съм късметлийка да имам работа, която ми позволява да бъда гъвкава. Щастливка съм изобщо да имам работа. Имам късмета да имам четири здрави деца и да не се налага да намирам още допълнително време за медицински процедури, или за посещения при лекари, или за училищни програми за деца със СОП. Имам късмета да живея в култура, която позволява на жените свободно да работят извън дома си. Имам късмета и самата аз да бъда достатъчно здрава, за да успявам да се справям с всичко това… почти“.

На финала на поста си Лиз поздравява всички работещи майки, вдигайки чашата си („с вече изстинало“) кафе и призовава да продължават в същия дух напред.

Форма за коментари:

Вашето име:
E-mail адрес:
Вашият коментар:

Акцент

Не бъдете любезни, бъдете искрени

Не бъдете любезни, бъдете искрени

„Общувайте с другите, но останете себе си”, съветва белгийският психотерапевт Тома д’Ансамбур чрез своя...
Направете дигиталния свят по-безопасен за децата увеличавайки достъпа им

Направете дигиталния свят по-безопасен за...

Ню Йорк, София 14 декември 2017 г. – Въпреки масовото онлайн присъствие на децата - 1 от 3 интернет потребители по...
Коледен базар в подкрепа на недонсоените деца

Коледен базар в подкрепа на недонсоените...

Вече шеста година Фондация „Нашите недоносени деца“ организира благотворителен Коледен базар „Подари...

ул. Кожух планина 3Г
София, 1421

ina.konsulova
@bebok.eu

 

© 2008   Проект на WDG   Уеб дизайн и разработка: