Срещнахме се с проф. д-р Емилия Христова,  учредител и първи председател на Българската асоциация по неонатология, член на Европейската асоциация по неонатология.

Тя ни разказа за гнездата за новородени, използвани във френските  неонатологични клиники и отделения и становището на световни неонатологични школи относно позицията на новороденото в леглото.

В: Разкажете ни малко историята на тези  гнезда за новородени?

Родилните отделения и клиники в страната  са окомплектовани с апаратура и човешки ресурси, съгласно регламентирания медицински стандарт по неонатология. В страната са обособени шест неонатологични звена трето ниво и тридесет неонатологични звена второ ниво. Време е да се помисли за качеството на неонатологичната помощ, което включва и създаване на комфортни условия за сън и бодърствуване на новородените и особено на рисковите новородени деца. Имах шанса да проведа специализацията си още през 80 те години на миналия век и да бъда включена в научен колектив, който разработваше проблемите на съня при рискови новородени деца. Предложените „гнезда”  се оказаха много подходящи, особено за деца с ритъмни нарушения на дишането, деца с гастроезофагеален рефлукс. Именно тези научни резултати при тези деца наложиха използването им в рутинната френска неонатологична практика. В нашата страна при условия на икономическа криза приоритетно се осигуряваха преди всичко реанимационни маси и инкубатори. Време е да се замислим за аксесоари, които подобряват адаптацията на новородените деца и осигуряват позиция за по добра белодробна функция. Следя и до днес еволюцията на продуктите и съм много впечатлена от резултатите.

В: Разполагат ли българските неонатологии с тези гнезда?

За жалост, все още не, но с усилията на различни асоциации и неправителствени организации  се надявам в най-близко време да се похвалим с напредък. Някои болници, където бюджета позволява, вероятно много скоро ще могат да се похвалят с тези продукти.

В: Толкова ли e  важно според Вас ползването им?

За недоносеното дете е от решаващо значение да го поставим при най-добрите условия, най-близо до позата, в която е било в утробата на своята майка. Това позициониране води например  до силно намален ефект при гастроезофагеален рефлукс . Обикновено, при деца с рефлукс, препоръчваме повдигането на нивото на леглото откъм главата, за да се получи около 30 градуса наклон.Особено ценна  е  позицията на деца с неонатални дихателни паузи и апнеи. Позицията на главичката е от съществено значение и намалява риска от синдрома на внезапна смърт. С гнездото се постига не само комфорт, а и възможност на новороденото да се движи, да допира с ръце лицето си,  така както е в майчината утроба,  да добие чувството за сигурност, сънят му става по-спокоен и продължителен. Именно намаляването на стреса, плача и несигурността са целта и удобството на гнездото. Всъщност гнездото не е лукс, който глези, а един добре конструиран продукт, работещ за комфорта на новороденото.

Екипите, създатели на тази концепция, са наблюдавали развитието на недоносени, поставени в гнездото и на новородени, които са били в обикновената поза на изтегнато положение, с поглед обърнат към тавана или към предпочитаната страна, възприета в корема на майката. От анализа на резултатите, след дългогодишни  изследвания, се потвърждават положителните ефекти при ползването на гнездо. В по-късен етап, на изписаните недоносени деца са предоставяни в такива гнезда при домашна обстановка, като ползването им продължава до възраст 4 коригирани месеца. Наблюденията на лекари и социални работници през годините и положетелния ефект на гнездото  върху качеството на живот на недоносените,  навеждат създателите на концепцията на идеята да потърсят сътрудничество за лабораторен анализ и намиране на най-подходящ продукт за производство на гнездата и тяхната комерсиализация. Една малка фирма от Южната част на Франция, влага средства и усилия и преди много години резултатът е на лице – все по-масово ползване на гнездата в неонатологичните звена, оборудване на всички родилни отделения с помощта на спонсори, общини, частни и държавни институции. За да стане това и у нас, ще са необходими общите усилия на родители и асоциации, за доброто на рисковите новородени деца. Вашето списание Кенгуру е първото, което прегърна идеята и предостави страниците си за повече информация за гнездата.

В: Какви са неблагоприятните ефекти на тази изтегната поза на новороденото, за която споменахте?

С ползването на гнездо, съществуват 3 основни момента – подкрепа, опора и свито положение на бебето. Така позволяваме на новороденото да координира връзката ръка-око и ръка-уста, което всъщност ограничава тревожността и премахва стреса.

Затова и ние, в българските неонатологични звена, винаги сме търсили вариант с подръчни средства-пелени да осигурим на новороденото добро позициониране, една грижа и подкрепа, необходима за правилното развитие на недоносеното. 

Сега, с наличието на производствена серия на тези гнезда за кувьози и за ползване в домашна обстановка, доброто позициониране на новородените и кърмачетата е осигурено. Сърдечно се зарадвах наскоро, когато научих, че и нашите неонатологични отделения в България имат вече достъпа до тези продукти тук, на наша територия.

В: Какви са данните за миналата година и как се променя с годините % на недоносените в България?

Недоносените за 2011 г. бяха 8.5% или около 6500-7000 преждевременно родени деца. В някои региони на страната този процент е значимо по-висок. При анализа на причините за преждевременни раждания се констатира раждаемост при момичета на 15-16 г., висок процент на майчино фетална инфекция, висок процент на многоплодна бременност след асистирана репродуктивност, завършила с преждевременно раждане. За съжаление все още нивото на профилактика сред бременните не е на достатъчно добро ниво и броят недоносени у нас остава твърде висок. Споделям това, тъй като все още поведението и заболяванията на бъдещата майка са фактора, влияещ основно върху високия процент на недоносените у нас.