Майките на малки бебета разбират какво имам предвид. Малките бебета плачат - някои повече, някои по-малко, но неплачещи бебета няма! Както и едва ли има майка, която да не се трогва поне мъничко от плача на бебето си. Разбира се има по-спокойни и по-изнервени майки, да не говорим, че има и случаи, в които много интелигентни и напълно в нормата жени плачат едновременно с бебетата си – от гняв, безсилие, безпомощност.

            Истината е, че да призовавам към спокойствие ще означава да вървя срещу базови и дълбоко заложени в човешката природа инстинкти. Равнодушни пред плача на бебе възрастни е трудно да се открият, да не говорим за майките. Само че тази работа с инстинктите има две страни – от една страна са инстинктите на майката – да се грижи и задоволява бебето си. От друга са инстинктите на бебето за оцеляване. Ообено в първите месеци единствения начин, по който може да реагира на идващите от средата добри или лоши стимулации, е плачат. И отново - за да оцелее бебето и в екстремни условия, плачът му е възможно най-силен, продължителен и много трогателен. Дори усмивката, този универсален и най-човешки код за общуване, се появява около 3м., като съзнателна, премерена реакция. Човешките бебета, в сравнение с другите примати, най-късно започват да се хранят сами, най-късно прохождат и въобще изискват най-продължително време грижи. Затова пък имат заложени много сериозни рефлекси и инстинкти, които да накарат себеподобните им да се погрижат за тях и да оцелеят в крайна сметка.

Ако за плача се мисли, като за възможност за общуване, някак си напрежението пада и майката може да разсъди трезво.

            Също така се знае, че бебета много лесно се научават да манипулират възрастните чрез плача и да докарват мама бързо, бързо до креватчето. Това обикновено става, когато на бебето му е скучно, трудно му е да заспи или просто си търси компания. Но пък и майките бързо придобиват опит и повечето от тях, които сами се грижат за бебетата си са се научили да разпознават различните видове плач.

            Много баби и опитни бавачки съветват да оставяте бебето да плаче именно, за да спре да ви манипулира и да е все „на ръце”. Обаче всичко трябва да е с мярка. Я си представете, че на бебето наистина му има нещо – болно е, боли го, гладно е... и то отчаяно се опитва да ви го съобщи. Без да отидете до креватчето няма да стане. От друга страна никой няма полза от нервни и разстроени бебета – страда както тяхното физическо, така и психическото им здраве.

            Най-доброто е да се вслушвате в себе си и собствените си мисли и чувства и да мислите за мислите и чувствата на бебето. Добрата майка е тази, която е поела отговорността за добрата грижа за бебето си  и има спокойствието и самочувствието да общува със своето дете от самото начало на неговия живот.