В предишното изложение набелязахме някои от важните съображения, които изясняват, защо палецът и биберонът, имат своето място в отглеждането и възпитанието на всяко дете. Или с други думи – защо все пак е невъзможно да минем без тях през определени периоди от живота на бебето.

Сега нека да изтъкнем някои съображения за това кога е притеснително, че бебето употребява биберона или палеца си. Трябва да се отбележи, че бебетата са много различни и имат различни потребности, с които също трябва да се съобразим.

Преди всичко биберонът трябва да е избор на самото дете. Не го ползвайте като тапа, с която да запушите бебешкото недоволство. Както добре е известно повечето бебета не плачат от проклетия и за плачът им си има причини. Родителите просто трябва да са достатъчно сръчни и изследователски настроени, за да ги открият. Плюс това горе долу във възрастта, когато удоволствието от сукането стане много важно бебетата са във възможност сами да посегнат да сложат, махнат или изплюят залъгалката.

Наистина понякога биберонът се предлага, когато бебето няма нужда от това, само заради спокойствието на майките. Така обаче, когато бебето вече е голямо (над 2 години), ще се получи голям театър, когато се опитате да откажете детето си от това. А кой научи бебето да ползва биберона и при най-малкото безпокойство? Внимавайте тази история да не се повтори и при вас.

Не сме привърженици и на това, биберонът предварително да се потапя в мед или друг подсладител. Потребността от сукане е различна от удоволствието, което се получава от сладките неща. И ако потребността от сукане се заменя  от други по-зрели удоволствия, то вкусът към сладкото се изгражда и продължава през целия живот. Така че, ако бебето е имало един такъв подсладен “пожарогасител” не бива да се учудваме ако в резултат имаме тромаво и пълно две годишно дете, което се нуждае постоянно да има нещо в устата за да се чувства добре.

Обезпокоително е и когато бебето смуче пръста или биберона по цял ден или по начин, по който все едно се изолира от заобикалящия го свят. Когато бебето се е наспало, когато не е гладно, когато си играе, то не изпитва постоянно необходимост да смуче. Освен ако тя не надделява над нуждата от общуване, изучаване на заобикалящия го свят или игри. В този случай е добре да започнете да отделяте повече време за игри и общуване с бебето, за да не се получи така, че биберонът или палецът да е единствения приятел и източник на утешение.

Биберонът или смученето на пръстите така или иначе съпътстват бебешкото ежедневие, от родителите обаче зависи тяхната употреба с внимание, загриженост и много любов към бебето.