В първата част говорихме за това, че въвеждането на определен хранителен режим е полезно за детето и добре дошло за родителите. Но като всяко хубаво нещо - не винаги е лесно постижимо. Ето някои практически съображения около въвеждането му.

Апетитът на бебето се регулира естествено. Всяко бебе има свой ритъм на хранене, който не е задължително да следва тричасови интервали. Възможно е този ритъм да постави една добра основа на режима на вашето бебе.

            Имайте предвид, че майчиното мляко обикновено се усвоява по-бързо от млякото на прах. Същото се отнася и за различните марки сухо мляко. Не е необходимо да се оставя бебето да реве цял час до момента на следващото хранене – ще изнервите бебето, себе си и съседите в диаметър един два апартамента (или къщи). Може би вашето бебе преработва малко по-бързо храната от другите или малко по-бавно? Всяко бебе има право да бъде гладно преди или след фиксирания час, най-малкото защото още не разбира какво е това “фиксиран час”.

            След като изяснихме това, остава само да започнете да разбирате, кога бебето започва да плаче от глад и кога от нещо друго. Най-лесната проверка е… досещате се как - като му дадете да се нахрани. Има и още две причини, които могат да се объркат с глад.

            Първо - бебето да има колики или да храносмила трудно. Това може да се успокои с люшкане, галене по коремчето. Поставянето по корем не е препоръчително, поради риск от повръщане, макар че понякога и това помага, както и други пози. Самото бебе ще ви покаже дали сте уцелили причината.

            Второ - бебето плаче защото се е нахранило, но има още нужда да смуче. Това се установява, като му помогнете да си лапне пръстчето или му дадете биберон. Вече подчертахме, че не сме привърженици на бибероните потопени в захар или мед. Все пак ако дадете биберон със “стимулант” не е възможно да установите дали бебето плаче защото е гладно или защото не е задоволена потребността от смучене.

            Всичко това изисква контакт с бебето, спокойствие и малка доза увереност в собствените възможности.

            По този начин – грижейки се за едно бебе, човек си дава сметка за простичките удоволствия на живота – да си сит и доволен. Да не говорим за благото, наречено “шест часа нощна почивка”