Някога изпадали ли сте в следната ситуация: по време на кротката и спокойна игра на Вашето и съседското дете, подялбата на играчките да се превърне в истинска война? Е, това не бива да Ви притеснява, малкият палавник просто проявява характер. Когато обаче нещата излязат от контрол и децата си нанасят удари с камиончето или куклата по главата е време да усмирите вашия „шотландски боец”.

Понякога децата стават невъзможни и неконтролируеми. Те хапят, блъскат или удрят без причина. Разбира се в подобна ситуация и вие чувствате срам от поведението на детето си и се питате къде допуснахте грешка при възпитанието му. Ако поредният каприз  на малкото не е задоволен или нещата не се развиват така както иска, то  става раздразнително и изкарва гнева си на другарчетата. Всъщност това са първите му стъпки към проявата на характер и усещането за лично пространство. Обикновено „свадите” според детското мислене се тълкуват като желание за власт или „виж колко съм интересен, всички в мен гледат”, а за Вас това означава пълна катастрофа във възпитанието. Разбира се след подобни прояви е добре да потърсите причините за избухването им:

* възможно е причината да е вашето динамично и натоварено    ежедневие да рефлектира върху малкото дете;

* една от основните причини е замяната на домашния уют с компанията на леличките от детската градина или ясла;

* дори и ремонтът вкъщи или преместването ви на ново място могат да са предпоставки за нервното състояние на детето.

Ако вашето дете е доста по-инициативно в раздаването на шамари поговорете с него и открийте причината. Не очаквайте от него да разреши проблемите си само, едва в по-късна възраст то осъзнава, че това не е най-подходящият начин да изрази себе си. Ако станете свидетел на агресивни изблици на детето се опитайте да го овладеете и контрирайте с реплики от сорта на: „Недей!” или „Не прави така”.

Ако играта на децата се превърне в арена за раздаване на удари е добре да се намесите в нея и да покажете на децата по-рационален начин за решаване на конфликтите. Нека малкото знае, че с ударите по главата на другарчето му причинява болка или че ако още един път повтори това няма да му давате парченце от любимия шоколад.

Разбира се с течение на времето към 3-4 годишна възраст то овладява себе си и осъзнава по-добрите начини, за да постигне желаното.

Опитвайте се винаги да изтъквате всяко негово положително действие. Така детето ще се чувства подкрепяно и няма да има нужда да доказва себе си чрез насилие над другите.

Обсъждайте всички лоши постъпки на малкото хулиганче в отсъствието на други хора. Дори големите хора се ласкаят, когато други станат свидетели на магарешките им постъпки, та какво остава за малките.

Ако настина агресията преминава всякакви граници се погрижете детето да разбере, че поведението му няма да остане ненаказано, ако повтори постъпката.