В книгите, списанията, интренет и по телевизията се дават доста съвети за възпитанието на децата. Тази тема никога няма да остарее и омръзне, защото всяко ново поколение наново налага това изкуство-да бъдеш родител и да търсиш пътя към децата. Викане, сърдене, молби, изисквания, заповеди-това често не помага.

Всички биха искали да са приятели със своите деца, но да се намери правилният начин е трудно и има причина стандартните методи на възпитание да не заработват.

Работата е там, че чувствата и трудностите на детето са скрити толкова дълбоко, че то не винаги може да разбере себе си, своите желания и подбуди. Да се намери пътят към децата означава да се разберат техните чувства. Съветите и поученията не помагат, а конфликтът само би се задълбочил. Изисква се много търпение и усилие от страна на родителите.

Активното слушане означава да се покаже, че родителите разбират и приемат ситуацията, в която се намира детето и са готови да помогнат и дори да слушат още и още. Разбирането от страна на майката и бащата впечатляват едно дете много повече, отколкото крясъците и заповедите. Вниманието им ще покаже, че те са готови да общуват с него и така детето само ще сподели проблема си.

Преди всичко с детето трябва да се разговаря лице в лице. Не бива да се задават въпроси, а да има съгласие. Преди да се озвучат емоциите на детето, родителите трябва да повторят това, което са чули от него. Например:

-         Не искам да играя с Мишо.

-         Не искаш да играеш с него значи...

-         Не искам.

-         Обидил си му се...

-         Взе ми топката.

Първоначално такава тактика може да се стори неестествена, а общуването изкуствено, но скоро ще разберете, че резултатите си струват усилията. Ще започнете да разбирате детето си по-лесно, а то ще се научи самостоятелно да решава проблемите си: да анализира причините за обидата и разочарованието си.