С нашето динамично и заето ежедневие се отделя все по-малко внимание на децата. Раждаемостта спада и се увеличава броят на семействата с едно дете. Все повече и повече хората не желаят да рискуват с второ дете, защото се притесняват дали ще му създадат добри материални условия. В повечето случаи семействата не са готови за второ, защото жилището ще стане много тясно, професията не оставя много време или пък брачната двойка се разпада преди да се помисли за второ дете. За много родители единственото дете е най-доброто решение - то е свързано с по-малко разходи, грижи и време. Но някога запитваме ли се как рефлектира всичко това върху детето?

Нека да дадем няколко аргумента по повод най-широко разпространената тема - егоизмът на единственото дете. Непременно ли то става такова или зависи от маниера на възпитание на родителите? Налице е фактът, че цялото внимание и грижа са насочени към него. Така постепенно става център на внимание, не дели играчките си с други деца и определено би развило егоизъм в по-късна възраст.

Обикновено единствените деца не са толкова весели, колкото другите, имат по-разумно поведение и по-често скучаят.Така в своята самота те си измислят различни образи, въображаеми другарчета и приключения. Естествено това носи риск за емоционално-психичното му здраве, защото то не израства в естествена детска среда. Всяко малко дете има нужда от своите пакости и волности, които много често са забранявани и са предпоставка за разглезване и проява на капризи.

Важно е да се отбележи, че родителите и всички заобикалящи единственото дете са голям авторитет и пример за него. Ето защо то е обект на прекомерен натиск. В многодетните семейства от всяко дете се очаква по-малко: затова то има по-голяма възможност да следва своя собствен път. Докато единственото дете трябва да оправдае всички надежди и капиталовложения на своите родители. Много често то няма право да се проваля, и да бъде различно от това, за което са мечтали родителите му. То се превръща в консуматор на родителските амбиции за успех, пренебрегвайки своите желания.

Един огромен минус за единственото дете е, че то е лишено от възможност да бъде съпричастно с някого – напр. братята и сестрите си. Това би го направило по-лесно приспособимо към обществения живот. А ежедневното споделяне на  тайните и стаята са много полезни в процеса на общуване. Важно е да научите детето да дели с други, но не можете да го научите на най- съществената подялба за изграждането на неговия характер: подялбата на майчината обич. Това е много съществено, за да се научи детето, че не е център на света и той не му принадлежи.

Полезен съвет: Ако вашето решение е да имате едно дете, по-добре да посещава детска градина, където ще има повече контакти с връстниците си. В никакъв случай не го ограничавайте в общуването за да се изгради емоционално уравновесен зрял човек.

внимание дете повече второ защото много единственото това има своите