Всички родители си имат свои методи за възпитание. Често обаче при децата се наблюдава едно явление-желанието да имат играчките на своите връстници. Едно дете възприема за напълно нормално това да вземе играчката на приятелчето си и да не му я върне повече. Дори след разговори с родителите се случва това да се повтори.

Тук въпросът е родителите да проявят много голямо търпение към своите деца и внимателно и отговорно да им обяснят какво означва понятието „чужда вещ”. Дори детето да не го разбере първоначално, тези разговори трябва да бъдат редовни и много сериозни. В противен случай детето ще се научи да прави каквото си иска и да получава винаги това, което желае.

Едно дете трябва да бъде научено, че има някаква граница в човешките взаимоотношения, която не бива да се преминава. Така, например, те трябва да са наясно, че взимайки играчката на своето приятелче, те го потискат  и нараняват чувствата му като му отнемат нещо, което е негово.

Едва ли има дете, което да не е преминало през такъв етап от своето израстване. Съвсем нормално е в него да се появи желание да има това, което връстника му. Тук ролята на родителите се състои в това, да обяснят, че всеки човек е уникален и трябва да се стреми към уникалност. Без нерви и с много търпение детето трябва да бъде отучено от този вреден порок.