Очаквайте на 27 януари „Историята на Микс, Макс и Мекс“ или най-щурата детска книжка за премеждията на един сляп котарак и на мишока, който го научи да гледа!

„Историята на Микс, Макс и Мекс“ (превод: Венцеслав Николов, илюстрации: Дима Дамянова, 64 стр., цена: 10 лв.) започва с предсказание на чудат китайски астролог, кой знае защо решил, че авторът на това прекрасно четиво в миналия си живот е бил котка, „при това щастливо притежавана от един мандарин“. За да завърши с наблюдението, че времето на котките е различно от времето на хората, и че истинските приятели делят един с друг всичко, което притежават.

Луис Сепулведа е чилийски писател, режисьор, журналист и политически активист, роден през 1949 г. Популярен е като автор на „Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети“, както и на култовото заглавие „Старецът, който четеше любовни романи“. Стилът му рядко се побира в безупречни дефиниции, но историите му са преведени на десетки езици и реализирани в милионни тиражи. Детските книжки на Луис Сепулведа одухотворяват животни, облагородяват стопаните им и хипнотизират читатели от всички възрасти!

БИХ МОГЪЛ да кажа, че Микс е котаракът на Макс, но ще бъде вярно и обратното – че Макс е човекът на Микс. Животът обаче ни учи, че не е справедливо човек да е господар на друг човек или на животно. Тогава нека кажем, че Макс и Микс, или Микс и Макс, се обичат един друг.

Макс и Микс, или Микс и Макс, живееха в една мюнхенска къща, а къщата се намираше на улица, обрамчена от високи кестени – красиви дървета, които хвърляха хубава сянка през лятото и винаги бяха голямата радост на Микс и голямата грижа на Макс.

Когато Микс беше съвсем малък, Макс нещо се заплеснал с братята си и котето се измъкнало на улицата, усетило повик за приключение, покатерило се до най-високия клон на един кестен и като стигнало горе, проумяло, че да слезе, е по-трудно, отколкото да се изкачи. Така че се вкопчило здраво за клона и започнало да мяука за помощ. Макс, който също беше малък, се покатерил с намерение да свали Микс, но като стигнал до най-високите клони, погледнал надолу, завило му се свят и осъзнал, че и той не може да слезе.

Един съсед извикал пожарникарите и те дошли с голям червен камион с много стълби. Отдолу братята на Макс, едни съседи и пощальонът викали на двамата: „Стой така, не мърдай, Макс!“ и „Стой така, не мърдай, Микс!“.

Командирът на пожарникарите носел лъскава каска и преди да се качи по удължаващата се стълба, попитал кой се казва Макс и кой Микс.

През това време на най-високия клон на кестена Макс придържал Микс и му разправял: „Брей, каква каша забъркахме, Микс, обещай ми, че повече няма да се качваш до най-високите клони на дърветата, ако преди това не си се научил да се качваш и да слизаш от по-ниските“.

Това Макс го казал, докато стоял покачен на най-високия клон на кестена, защото Микс му бил приятел, а приятелите се подкрепят взаимно, учат се един друг, споделят успехите и грешките си.

Като ги свалили на земята, Макс и Микс изслушали някое и друго конско от командира на пожарникарите и се прибрали вкъщи целите в прашец от кестенови цветове.

МИКС порасна. Първо стана напет млад котарак с черна козина на гърба и бяла на гърдите, а по-късно – възрастен котарак, силен и държелив.

Макс също порасна и стана юноша, който всяка сутрин отиваше на училище с колело, но преди да излезе, почистваше сандъчето с пясък на Микс и напълваше паничката му с неговата любима храна – онази с вкус на риба.

Макс се грижеше за Микс, а Микс – за шкафа, та мишките да не смеят да припарват до кутията с мюсли с шоколад, любимата закуска на Макс.

.....