Едно от най-хубавите неща, които може да имаш в живота си, е кауза. А Jamie Oliver  този готвач-кумир, изключително успешен и енергичен предприемач и баща на 4 деца (и все пак с излъчване на любимия внук на всяка баба и сладък като френска бисквита)... Та този същият човек е превърнал в своя кауза една моя мечта и аз искам да ви призова, да я подкрепите.

Накратко става дума за въвеждането на образователни часове за храненето и храната като задължителен предмет в училищната програма. Джейми доста добре е обяснил защо и за какво се бори. Сайтът на Food Revolution Day и сайтът, където можете да подпишете петицията.

 Искам да разкажа защо аз го подкрепям...

Консултирам деца само ако някой близък ме помоли и правя само първите три консултации от цикъла. Изградих този принцип, след като няколко пъти се опитах да работя с деца и разбрах, че се скачам емоционално и това не е полезно за тях. Все пак имам желание да бъда полезна и направих серия от лекции на ученици на възраст 12 до 18. Беше истински стрес тест и едновременно с това - много приятно изживяване :) Надявам се следващата учебна година, да успея да го повторя по-мащабно. Мога дълго да говоря за тийнейджърите, но засега ще фокусирам текста си върху по-малките. От практиката си до тук разбрах няколко неща:

1. Пълните деца са подложени на натиск, който не заслужават. Често пъти натискът идва от няколко различни посоки. По-слаби близки, съученици и приятели, както и медиите, могат да насадят сериозно чувство на обезценяване у детето. Но натискът може да идва от родители, които усещат, че някъде са сгрешили, щом детето им е пълно и в безсилието си, да го ограничават прекалено строго. Понякога може да се държат сякаш отговорността не е тяхна и демонстрират разочарование. Има и родители с наднормено тегло, които съзнателно или не отглеждат децата си така, че и те да бъдат пълни. Случаи има безброй, защото Господ е в детайла.

Основното е, че децата усещат този товар върху себе си и не знаят как да се борят с него. Възможно е да го направят част от себе си. Много искам повече хора да разберат, че децата не знаят как да се борят с този товар, защото не са виновни за него.

2. Децата са честни. Детето клиент ми казва още на първия разговор кога яде и какво обича. Точка. Честният човек е уязвим, защото е отворен към другите и има доверие. Тук е заровено кучето - децата нямат познание коя храна е лоша и коя добра, те (като всеки човек, на всякаква възраст), искат да им е вкусно. Техният избор до голяма степен е обусловен от възрастните, защото. Със същото доверие, с което приемат избора на възрастните, те приемат и товара, който им слагаме.

Мисля, че най-доброто, което възрастните могат да направят за децата са просто три неща: 1) да ги обичат, 2) да дадат добър личен пример и 3) да им дадат необходимите познания, за да направят свой избор.

3. Децата са по-умни от възрастните. Говоря само за моята материя, нямам безкрайни наблюдения. Но всеки път, когато съм обяснила нещо за храната на дете, то ме е разбрало без условности и без да се опитва да се измъква ("ама нали казват, че шоколадът е антиоксидант"). Да научиш едно дете как да се храни правилно е инвестиция за поколения напред. 

4. Децата са ограничени в избора си. Родителите правят огромна част от изборите относно храненето на децата. Затова е препоръчително всички в семейството да се образоват и да се изслушват, когато се избира ежедневната храна. Един разговор с детето върши много повече работа от "Ти това защо го ядеш?" и "Ти това няма да го ядеш". И, за Бога, дръжте себе си и тях далеч от морето от лъскави шумящи опаковки в супермаркета...

5. Децата са любознателни и имат интерес към храната и храненето. Повярвайте ми, положението е различно от това преди 10 или дори 5 години. Сега децата искат да знаят кое е добре и защо. Длъжни сме да им дадем знание.

Мечтая децата и подрастващите да имат възможност, да получат адекватна информация за това коя храна какво им дава, от къде идват картофите, кравата Милка шоколад ли пуска и прочие... 

Джейми е превърнал мечтата ми в кауза. Подпишете петицията, моля. Нищо, че е чак в САЩ. Ако нещо е възможно някъде, значи е възможно навсякъде. А и това е начин да покажеш, че ти си ангажиран, че правиш нещо.

Благодаря за вниманието :)