На 14 юли излезна „Катастрофа”, една от най-смущаващите книги на XX век, поредно свидетелство за изобретателния ум на Дж. Г. Балард.

След като покорихме футуристичния вертикален свят на „Небостъргач”, сега имаме изключителната възможност да прочетем „Катастрофа” (превод: Деян Кючуков, стр. 248, цена 17 лв.), другия култов роман на писателя, този път фокусиран върху сексуалния фетишизъм. Възможно ли е автомобилните катастрофи да представляват зловеща поличба за кошмарния брак между секса и машините? Ще ни предоставят ли модерните технологии невъобразими досега средства за досег със собствените ни психопатологии? Не ще и дума, че крайното послание на „Катастрофа“ е предупредително – предупреждение срещу онази брутална, еротична, ослепително ярка територия, която ни мами все по-настойчиво от границите на технологичния пейзаж.

Представител на постмодернизма и новата вълна във фантастиката, Дж. Г. Балард е една от най-крупните фигури в световната литература в продължение на повече от 50 години. Сравняват го с Мартин Еймис, Джулиън Барнс и Иън Макюън, но само от гледна точка на значимостта му като творец – ролята му на „пророк” в съвременната английска проза го сродява по-скоро с Джордж Оруел и Олдъс Хъксли. Героите на Балард са самотници – поставени в екстремни условия, те са принудени да си служат с хитрост, за да оцелеят. Преди „Катастрофа” (екранизиран от Дейвид Кроненбърг) „Колибри” издаде „Небостъргач”, един от най-влиятелните му романи, филмиран под режисурата на Бен Уийтли.