Спортните занимания в ранното детство – фундамент на доброто здраве за цял живот

Нови изследвания на ефекта от системните физически упражнения в ранното детство върху развитието на мозъка и на метаболитните процеси в организма разкриват изключителната полза от тях в дългосрочен план – не само докато човек е дете, но и като възрастен индивид.

Доказано е, че един от най-сигурните начини да се противодейства на наднорменото тегло и затлъстяването в детска възраст, наред с балансираното хранене, е чрез системни физически упражнения и добра обща физическа активност на подрастващите. Същевременно модерните общества се сблъскват с висок процент на затлъстяване сред децата в училищна възраст и редица здравословни усложнения, провокирани от заседналия начин на живот и неправилно хранене при тези деца. Малко обаче се знае за дългосрочните дивиденти от редовния спорт в детска възраст, като най-новите изследвания в тази връзка разкриват, че ползите от него за здравето на възрастния човек са повече и по-значими, отколкото сме предполагали.

Така например вече е доказано, че системните упражнения в детството, подобряващи работата на сърдечно-респираторната система, оказват директно влияние върху структурата и функциите на развиващия се мозък, особено в региони като хипокампа (свързан с дълготрайната памет) и префронталния кортекс, чието развитие не е завършено преди началото на 20-те години.

В Дания и Швеция, например, където отдавна има интерес към връзката между физическата активност в детството и постиженията в по-късен етап от живота, процентът на децата, страдащи от метаболитни нарушения, е осезаемо по-малък. Мащабно проучване, обхващащо 1,2 млн. шведи, родени между 1950 и 1976 година, доказва пряката връзка между добрата физическа форма в детска възраст и благополучието (в т.ч. добро здраве, успешна реализация и пр.) в зряла възраст. Проучването е направено на базата на досиетата им от постъпването им на военна служба на 18-годишна възраст.

„Развитието на мозъка в определени негови региони се оказва особено податливо на упражнения. Развитието на префронталния кортекс има отношение към способности като мисленето и предприемането на адекватни спрямо дадена ситуация действия, които са резултат от обмисляне и анализ, вместо на импулс. Оптимизацията му е от критично значение за постигането на успешен и здравословен начин на живот. Упражненията увеличават метаболитните нужди и оттам, в отговор на повишените нужди, мозъкът повишава ангиогенезата – изграждането на повече капилярни легла, които да транспортират кръв и кислород към различните региони. Чрез тях се стимулира и формацията на синапси между невроните, които увеличават способността на отделните части на мозъка да комуникират помежду си“, обяснява Чарлз Хилман – професор по кинезиология и обществено здраве към Университета в Илинойс.

„При хората, които са спортували редовно, докато са растели, има по-голяма вероятност и готовност да се занимават със спорт като възрастни. Това би могло да се дължи на ефекта от упражненията върху способността на мозъка (лимбичната система) да формира мотивации, емоции и поведенчески реакции (тоест на осъзнаването на дадено действие като благоприятно или такова, носещо удоволствие, което кара човек да го упражнява отново – бел. а). Знаем също, че упражненията водят до повишаване нивата на невротрансмитери като допамин и, в някаква степен, серотонин, което има много мощен и продължителен във времето ефект върху мотивацията“.

Едно от най-вълнуващите нови открития, касаещи ползите от спортуването в детска възраст, се крие в нашите скелети. Изследванията в тази насока разкриват, че костите имат „памет“ за физкултурата на човек в ранна детска възраст – системните физически упражнения до навлизане в пубертета – която съхраняват дълго време след спирането им и на която дължим доброто си здравословно състояние дори при относително заседнал начин на живот в зряла възраст.

„Когато децата бъдат въведени в активни спортни занимания много рано в живота си – например деца, които по инициатива на родителите си от малки започват да тренират тенис или гимнастика – това отключва определен вид промени в начина, по който гените им се проявяват, и тези промени се запазват за дълги години“, обяснява проф. Елвин Фърт от Университета в Оукланд. „При тях се наблюдават големи разлики в костната маса, плътност и минерално съдържание в сравнение с тези, които не са се занимавали със спорт. Дори заниманията да бъдат прекратени в по-зряла възраст, разликите се запазват за 10 и повече години, особено ако са започнати преди навлизането в пубертета“.

В резултат на тези генетични промени не само намалява податливостта на костите към заболявания като остеопороза, но се наблюдава един по-ефективен метаболизъм, особено по отношение на богатите на мазнини хранителни режими. Костите са въвлечени в енергийната обмяна в много по-голямата степен, отколкото сме предполагали. Намесата в генетичната изява, индуцирана от системната физическа активност в ранното детство, отключва разнообразни пътища, които изменят отговора на организма към висококалоричното хранене. Тези промени се запазват в костния мозък до зряла възраст и благодарение на тях организмът е по-малко уязвим на заболявания като диабет и рак.

Учените разполагат с доказателства, че ползите за здравето на човек, свързани с добрата физическа активност, могат да бъдат заложени още преди раждането му – в зависимост от състоянието на майката не само по време на бременността, но и преди раждането. „Като се има предвид, че майката и плода споделят общо кръвообращение, всякакви генетични промени се предават от гледна точка на хормонални нива или липидните нива в кръвта, а всичко това оказва влияние върху енергийния и кислородния капацитет и върху мускулната конституция на детето при раждането му“, обяснява Тед Гарланд – професор по биология в Калифорнийския университет. „Това оказва влияние както върху вродената способност на човек да тренира, така и върху мотивацията му на едно подсъзнателно ниво. А това е една по-добра основа, на която човек да стъпи в живота си“.

Във времена, в които средностатистическият човек се движи все по-малко и по този начин се оказва податлив за редица сериозни здравословни проблеми, произтичащи от това, е важно да се говори за ползите от спорта и редовните физически упражнения. Още по-важно е да се разбере, че физическата култура трябва да се възпитава в човека от ранна детска възраст. Така не само се изгражда правилно отношение, навици и мотивация за цял живот, но и се „оптимизират“ редица системи и процеси в организма, които да го направят по-устойчив за болестите, придобили статута на „бич“ за съвременния човек.