Името на д-р Бенет Омалу най-вероятно нямаше да говори нищо на широката публика, въпреки че негова заслуга е проучването и описването на мозъчното увреждане хронична травматична енцехалопатия, ако не беше филмът Concussion. В лентата, излязла през 2015 година, Уил Смит влиза в ролята на въпросния съдебен лекар, който се посвещава на проучването на ефектите от контактните спортове върху човешкия мозък. Той дори получи номинация за Златен глобус за убедителното си превъплъщение във високо оценения от критика и публика филм.

Във филма е разгледана тежката битка, която роденият в Нигерия лекар води с Националната футболна лига на САЩ, след като при аутопсия на загинал играч открива неописано дотогава неврологично увреждане, което нарича хронична травматична енцефалопатия. Д-р Омалу (роден 1968 година) установява и доказва връзката между силните сблъсъци и чести мозъчни сътресения в американския футбол и необратимото увреждане на мозъка на играчите, като заклеймява този спорт.

Самият д-р Омалу е баща на две деца – дъщеря и син – и използва популярността си, за да привлече общественото внимание върху рисковете от контактните спортове, практикувани в детска възраст.

„Не бихте позволили на детето си да пие алкохол или да пуши цигари, нали? Защо тогава бихте го оставили да излага здравето и живота си на риск на футболното игрище?“, пита д-р Омалу.

В книгата си „Истината не взима страна: Моето алармиращо откритие за опасността от контактните спортове“ той твърди, че децата, които тренират футбол, хокей или лакрос са в голям риск от трайни последствия върху здравето им. Според него в Америка спортовете са издигнати на пиедестал до степен на религия, което има пагубни последствия. Той е на мнение, че обществото трябва да се фокусира върху развиването на по-здравословни и по-малко рискови спортове.

„С цялата информация, с която разполагаме, не виждам нито една причина за упражняването на контактни и травматични спортове от деца под 18-годишна възраст“, категоричен е Омалу. Спортовете, които той заклеймява като неподходящи за децата, са американски футбол, хокей на лед, смесени бойни изкуства, бокс, борба и ръгби. Това са спортове, от които системните удари в главата са неразделна част. Истината може и да е болезнена, неудобна и трудна за приемане, но не бива да бъде отричана, смята д-р Омалу.

Към тези спортове той причислява още лакроса и европейския футбол, който се упражнява от най-ранна детска възраст на Стария континент от десетилетия. Футболът е спорт, изискващ голяма сръчност и отлична визуално-пространствена координация, така че за да бъде упражняван, е необходимо мозъкът на играчите да функционира на високо равнище, което се случва след определена възраст, но няма как да бъде достигнато при децата, отбелязва Омалу.

За него по начина, по който се играе в наши дни, футболът е неподходящ за деца под 12-14 годишна възраст, като абсолютно противопоказани са ударите с глава под 18-годишна възраст. Според него младежите трябва да играят модифицирана, по-малко контактна версия на европейския футбол, като може да се помисли и за промяна в топката за игра – тя да бъде по-голяма или по-лека, което да направи стълкновенията с и за нея по-малко травматични.

Кои тогава са подходящите за децата спортове? Плуване, лека атлетика, волейбол, баскетбол, тенис на маса, тенис на корт, бадминтон и много други. При тях риск от инциденти и наранявания също съществува, но той е по-малък и намалява, когато се упражняват под вещо ръководство и с повишено внимание.

Д-р Омалу стига до там, че сравнява позволяването на детето да упражнява контактен спорт с малтретиране от страна на родителите. „През годините периодично преминавам курсове по разпознаване на признаците за насилие над детето, необходими за запазване на лиценза ми на практикуващ лекар. Фундаменталната дефиниция за насилие над дете е целенасоченото излагане на детето на риск от нараняване. Това не означава непременно, че ще се стигне до такова.“

Налице са достатъчно доказателства за сериозните и необратими в някои случаи последствия от сътресението на мозъка, което не е необичайно за спортове като гореспоменатите шест. Сътресението обаче не е единственият фактор за увреждането на мозъка – и без да се стига до комоцио, мозъкът може да претърпи стотици, ако не и хиляди по-слаби сътресения. А когато бъде увреден, мозъкът си остава увреден, защото той няма собствени регенеративни способности.

Достатъчно е да цитираме резултатите от мащабно проучване на шведски учени, описано в два доклада от 2014 и 2016 година, чиито участници са общо 1,1 млн. деца, проследени за период от 41 години. Според данните от тях е достатъчно едно дете да е постъпвало само веднъж в болница с комоцио, за да се увеличи драстично риска от смърт преди навършване на 42-годишна възраст. Също така при тези деца нараства от два до четири пъти риска от сериозни психиатрични заболявания в зряла възраст, в т.ч. тежки депресивни състояния, както и от извършване на самоубийство.