До голяма степен това, което децата чуват от родителите си още в детството се запаметява в съзнанието им дълбоко и те започват след време да го използват в собствения си живот. Така, ако родителят винаги оставя нещата за последния момент, то несъмнено, когато детето му порасне ще постъпва по същия начин. И все пак не всичко се крие в думите, които децата чуват в детството, колкото в регулярно повтарящите се ситуации. Определено един от родителите има по-голямо влияние върху психиката на детето, затова то възприема от него по-голямата част от нещата, които го правят личност.

Предстои да разгледаме едни от най-важните неща, които могат да повлияят върху децата. Започваме с изрази като “ очите ми да не те виждат”, “изчезвай”, “не ми е нужно такова лошо дете”. Друг вариант са различни разговори проведени с детето, в които то се убеждава колко проблеми е донесло. Скритият смисъл при предаването на такава информация възбужда в него хронично чувство за вина, свързана не с някаква конкретна постъпка, а със самия факт за съществуването си. По този начин детето много лесно може да възприеме нещата така, че то да разбира себе си като източник на нещастие или като на доживотен длъжник. Такъв начин на възпитание съдържа възможна психологична измама и манипулация. Освен това за по-чувствителни деца е възможно да се появи идеята, че е по-добре да не са съществували изобщо и че е по-добре наистина да ги няма. И нещо не по-малко важно-такова отношение на родителя не дава възможност на детето да реализира своите способности в различни сфери от живота.

Втората грешка на родителите е, че често го карат да се чувства като все още малко, въпреки, че е дошло време то да се държи като възрастен. Известни фрази са: “мама никога няма да те остави”, което за психиката на детето в превод значи” аз нямам право да бъда толкова самостоятелен, че да живея без майка ми и баща ми. Други известни изказвания са “Още си малка, за да се гласиш” или “детството е най-щастливото време. Това до голяма степен пречи на децата да станат самостоятелни. А когато това им се наложи те не знаят как да се справят с повечето житейски ситуации, често се потискат и депресират, а това може да доведе и до сериозни психологични заболявания.

Родителите са склонни и дори да забранят на децата си да не мислят и налагат у децата си чувството за това, че са ограничени. Освен това от прекалена загриженост е възможно родителите да ограничат мисловните способности на детето. Това води до изключително трудна реализация в живота, както и до много трудно справяне в различни ситуации и невъзможност за вземане на решения.

Често срещани и са и забраните за това децата да реагират емоционално. Например, ако на едно дете му се забрани да се страхува от кучета, то може да спре, но придобива тревожен характер. Много от психологичните заболявания са предизвикани именно от забрана на децата да реагират емоционално в дадени ситуации.

В никакъв случай едно дете не бива да бъде подценявано и да му бъде налагано мнение за неговите лични възможности. Така доста често при успешни ученици точно в най-важни моменти от развитието им се случват падения, които не зависят от техните сили, а от психологичната нагласа.

Определено влиянието на родителите върху психиката на децата е много голяма. От нея зависи кака личност ще бъде създадена от него и дали тя ще е стабилна психически.