Всички сме виждали подобни случаи в някои от многото хитови лекарски сериали, в които медицината и хората, избрали лекарската професия за свое призвание, правят чудеса, връщайки хора от всякакви възрасти към живота. Периодично се появяват и примери от истинския живот за спасени и оцелели като по чудо познати или познати на познати и т.н. Малко от тези примери обаче биха могли да се сравнят с историята на Кросби Гебура – най-дълго лекуваният пациент в неонатологичното отделение на Детската болница в Кливланд.

Всичко започва през пролетта на 2015 година, когато Кортни Гебура посещава своя гинеколог за рутинния преглед в 12-та гестационна седмица от бременността си. При прегледа с ултразвук обаче ясно се вижда, че плодът има сериозен дефект на коремната стена – т.нар. омфалоцеле, при което целостта на коремната стена в областта на пъпа е нарушена и органи като червата, черния дроб, а понякога и други, са разположени извън корема.

По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ честотата на проява на това вродено нарушение е 1:5386. Обикновено бебетата преминават през серия операции за възстановяване на органите в коремната стена след раждането им с относително добри прогнози за преживяемост, но само в случаите, когато няма други проблеми и малформации. Омфалоцеле, за съжаление, често е придружавано от хромозомни аномалии.

Очаква се Кортни да износи нормално бременността, но в 28 г.с. внезапно започва родилна дейност. След няколко дни в пълен покой, така че на бебето да бъде дадено колкото се може повече време да продължи да се развива, Кросби се ражда. Появявайки се три месеца по-рано, той тежи едва 1,1 кг.

„Той се движеше и риташе и беше борбен от момента, в който се появи, което със сигурност щеше да ни помогне в дългия път, по който поехме“, спомня си бащата на детето - Джъстин.

Първата от операциите по прибирането на органите му трябва да почака, докато бебето порасне и укрепне малко, но вместо това само седмица по-късно състоянието му рязко се влошава – Кросби получава пулмонарен кръвоизлив и прави сърдечна недостатъчност. Кортни разбира, че това може да са последните му минути живот и се обажда на мъжа си, за да бъдат заедно. Процедурите по реанимацията и стабилизирането на Кросби обаче са успешни. Кортни признава, че това е бил един от най-страшните моменти в живота й, както и че на по-късен етап след раждането е изпаднала в пост-травматичен стрес.

А това е само началото – следват редица внезапни усложнения, в т.ч. спиране на сърцето и отказ на белия дроб, но Кросби преодоляваха и тях, за да прекара общо 19 месеца в неонатологичното отделение в болницата в Кливланд – по-дълго от всеки друг пациент, лекуван там. За да бъдат със сина си във всяка свободна минута, когато не са на работа на пълно работно време, Кортни и Джъстин се преместват от дома си, намиращ се на 45 минути от болницата в Коупли, Охайо, в къща до болницата. „Животите ни се промениха завинаги. Болницата се превърна в наш дом… един напълно различен свят“, разказва Кортни.

Най-накрая Кросби започва да се подобрява. Започва да диша самостоятелно, операциите минават успешно и през май 2017 година той е изписан и най-после се прибира у дома при семейството си. Четири месеца по-късно той вече лази и ходи и с ускорени темпове записва нови постижения и придобива нови умения. Отбелязвайки втория му рожден ден, и родителите му, и лекарите, борили са живота му, са оптимисти за бъдещето. Това дете се е доказало като истински боец! Той все още е на кислород, но вече се учи да се храни през устата и укрепва с всеки изминал ден.

Историята му, както и посланието за неумиращата надежда на родителите му и воля на живот на самият Кросби, са истинско вдъхновение.