Раждането на бебе в амниотичния му сак (мехура с околоплодни води, след чието спукване бебето трябва да се роди, независимо дали е доносено и дали майката има родилни контракции) е нещо, което не се вижда всеки ден, дори от хората, които прекарват целия си живот в родилната зала. Защо? Защото според статистиката това се случва веднъж на 80 000 раждания. Ето защо както за родилката, така и за медицинския екип случаите, при които бебето се ражда по естествен или оперативен път в своя мехур, са истинско събитие. А благодарение на техническите средства, които са във всеки джоб, включително в престилките на лекарите и медицинските сестри, всички ние можем да станем свидетели на това уникално преживяване.

Ако сте нетърпеливи да видите видеото, което е съвсем кратко, но достатъчно, за да видим бебето, вече извън корема на майка му, в напълно запазен амниотичен сак, и срязването на ципата и изваждането на бебето от мехура, можете да го направите ето тук.

Ние обаче ви предлагаме да научите малко повече по въпроса за амниотичния сак и т.нар. „изтичане на водите“ от Даяна Спалдинг – редактор в популярния сайт Mother.ly, акушерка, педиатрична сестра и основател на сайта Gathered Birth. Ето какво споделя Даяна:

„Кога ще изтекат водите ми?“ Това е един от въпросите, които ми задават най-често. И напълно разбираемо – идеята да се разхождаш насам натам с малко повече от литър околоплодни води в матката, които всеки момент могат да започнат да изтичат по краката ти, може да бъде доста плашеща. Отговорът обаче е, че не знаем – никой не може да го предвиди.

Амниотичният сак представлява мембрана, подобна на балон, която е изпълнена с амниотична течност, в която зародишът нараства по време на бременността до момента, в който не се спука спонтанно или с малко помощ по време на раждането. При около 10% от жените водите изтичат преди началото на раждането. Това може да се случи няколко часа преди това или пък седмици преди очакваното – при всички положения трябва задължително да позвъните на своя лекар, който ще прецени каква да бъде следващата ви стъпка.

При 89.99999% от жените водите изтичат по време на същинското раждане, като мехурът се спуква или от само себе си, или гинекологът го перфорира с инструмент, което е напълно безболезнена процедура. Чувството може да бъде различно – всъщност възможно е да не почувствате нищо, но може и да усетите едно освобождаване. Така или иначе амниотичната мембрана няма нервни окончания. Когато мехурът се спука, можете да имате усещането, че се напишквате, но изтичането може и да е много по-слабо. Ако изпитвате необходимост да се консултирате с лекар, за да се уверите, че се касае за изтичане на околоплодни води, а не за по-обилно течение, не сте сами – понякога може да е доста трудно да се каже без преглед!

Когато сте сигурни или имате основателни съмнения, че водите ви изтичат, трябва да направите следните четирите неща: да запишете точния час, да се опитате да установите какво е количеството, да анализирате цвета и мириса – обезпокоителни са както всякакви зеленикави или кафеникави нюанси в цвета, така и неприятна миризма (мирисът на амниотичната течност се определя като землист). Разполагайки с тази информация, позвънете на своя лекар (или акушерка), които ще ви кажат какво да предприемете.

Направи ли ви впечатление, че сборът между едните и другите проценти, които споменах по-горе, не е 100, а 99.99999? Какво се случва с останалите 0.00001%? Правилно – това е процентът на бебетата, които се раждат в амниотичния си сак. Този феномен е известен с термина en caul и се случва веднъж на около 80 000 раждания. При повечето раждания контракциите или движенията на бебето довеждат до разкъсване на мембраната. Лекарят ще го направи с инструмент, ако това не се случи от само себе си, когато прецени, че е добре да ускори раждането, или за да постави вътрешен монитор. Ако тези условия обаче не са налице, не е необходимо да се предприемат каквито и да било мерки по отношение на амниотичния сак. Бебето получава всичкия кислород, който му необходим, чрез пъпната връв, до момента, в който не поеме първата си глътка въздух, така че за него е съвсем добре да бъде заобиколено от околоплодните води.

Когато бебето се роди в амниотичния си сак при естествено раждане, то изглежда така, сякаш е скрито в голям, прозрачен балон, пълен с течност. След като бъде извадено, акушерката или гинекологът прави малък разрез и „обелва“ мембраната, освобождавайки бебето. 

Според изследване, осъществено в Китай, когато бебетата трябва да се родят преждевременно (преди 37 г.с.) чрез цезарово сечение, рискът от асфиксия (недостиг на кислород) е по-малък тогава, когато бебето се ражда en caul, отколкото когато се ражда по обичайния начин. Така че този начин на раждане се счита за по-безопасен.

В някои култури на раждането в амниотичния сак се гледа като на много добър късмет или като на много лош късмет. Едно завещание от 1658 година е записан изрично амниотичният сак на мъжа, направил завещанието, който той предписва на дъщеря си, тъй като е убеден, че по този начин добрата енергия ще остане в семейството. В тефтер от същата година е записано, че това дали раждането en caul носи добър или лош късмет зависи от цвета на мембраната.

В Белгия хората вярвали, че мембраната трябва да бъде заровена някъде, за да има бебето успех в живота. Според не напълно надеждни източници в някои европейски държави, сред които е и Германия, има случаи на кражба на околоплодния сак от страна на акушерката, участвала при раждането. Смята се, че целта е мембраната да бъде дадена на друго дете, като например на нейното собствено, или да бъде продадена на някой, който се занимава с вещерство.

Въпреки че досега не съм продавала околоплоден сак на вещица, имам честта да съм присъствала на няколко en caul раждания и трябва да ви кажа, че е изключително зрелищно. Още едно от невероятните неща, които могат да се случат в хода на приключението, наречено майчинство.