Пластмасовите играчки, наследени от вече пораснали деца или закупени от магазини за втора употреба, могат да представляват риск за децата, тъй като не отговарят на съвременните стандарти и изисквания за качество, установи екип на учени. Заключението е направено на базата на извършени тестове за наличие на девет опасни елемента в 200 използвани пластмасови играчки, открити в забавачки, магазини за ненужни вещи и домовете на семейства, живущи в югозападната част на страната. В 20 от тях са били открити следи от всичките 9 елемента, като в някои от тях концентрацията е била достатъчно висока, за да не покрие действащите в момента европейски стандарти.

„Лего конструкторите от 70-те и 80-те години са най-зле. Играчките, произвеждани по онова време, не бяха тествани и ето, че се ползват и днес, като се предават от ръка на ръка“, коментира д-р Андрю Търнър – ръководител на проучването, осъществено от негов екип от университета в Плимут, както и на няколко предходни проучвания в същата област на боите, използвани за катерушките на детските площадки и за декорация на водни чаши.

При анализа на събраните играчки, вариращи от колички и влакчета до фигурки и пъзели, учените са използвали рентгенова флуоресцентна технология, с чиято помощ могат да бъдат установени стойностите на съдържащи се в тях елементи като барий, бром, кадмий, антимон, хром, олово и селен. Основен критерий, по който са подбрани тестваните играчки, е да са с размер, позволяващ на децата да ги поставят в устата си – нещо, което всички бебета и малки деца правят до дадена възраст, не рядко дори и след като тръгнат на училище.

Всички тези химикали могат да причинят хронично натравяне при деца, които редовно играят с тях за продължителен период от време, като рискът се повишава значително тогава, когато децата поставят играчките в устата си.

След първоначалните резултати Д-р Търнър прави отделен анализ на 26 от тези играчки, целейки да установи дали нивата на химикали в тях отговарят на пределните концентрации, заложени в действащата директива 2009/48/ЕО от 2009 година относно безопасността на детските играчки, заменила директива 88/378/ЕИО от 1988 г. Ако трябва да бъдат сертифицирани сега, за да могат да се продават на европейските пазари, 10 от тези 26 играчки щяха да бъдат забранени поради излъчването на прекалено големи концентрации на бром, кадмий или олово. Пластмасовите играчки, оцветени в жълто, червено и черно са особено токсични, става ясно още от анализа.

„Играчките втора ръка са атрактивна опция за семействата, защото се наследяват директно от близки или приятели, или пък могат да бъдат закупени без големи разходи за бюджета от различни търговци, включително от интернет“, обяснява д-р Търнър, като съветва родителите да претеглят риска и да вземат предвид това, че посочената по-горе директива не покрива рециклирането и препродажбата на играчки, произведени преди влизането й в сила.

 „Всички стоки, закупени след като вече са били използвани, няма как да претендират да отговарят на същите стандарти за качество като новите. В случай, че решат да предоставят такива играчки на децата си, родителите би трябвало да обърнат особено внимание на това доколко по тях има следи от употреба и амортизация на материалите, тъй като нарушаването на целостта им крие допълнителни рискове за децата“, обяснява Марк Гардинър, представяйки позицията на Асоциацията на професионалистите на търговски стандарти.