През 2018 година Швеция за пореден път се нареди сред 10-те страни, чиито жители – били те коренни или дошли от някъде другаде – се чувстват най-щастливи. Най-общо причините за това са в сигурността, която хората, живеещи в Швеция, изпитват, особено по отношение на грижите на държавата за отделния човек. Или иначе казано, да си шведски гражданин означава ежедневно да се убеждаваш, че държавното управление е подчинено изцяло на интересите на обществото, че няма как да изгубиш повече, спазвайки правилата, отколкото ако не ги спазваш и че правата ти ще бъдат зачитани. При това такива права, с които живущите на много малко други места могат да се похвалят. Като например правото на повече от една година платен родителски отпуск за отглеждане на дете, което се полага както майката, така и на бащата.

Стандартът на живот и данъците върху доходите в Швеция са високи – факт. Но голям процент от данъците отива, за да се гарантира оптимален баланс между работа и личен живот за всеки член на обществото. Според професията, която упражнява, особено ако е свързана с физическо натоварване, бъдещата майка може да излезе в платен отпуск още през първия триместър от бременността. Обезщетенията, които получава, са в размер на 80% от дневното й възнаграждение, изплащани от Шведската социално-осигурителна агенция.

В същия размер е обезщетението за отпуск за отглеждане на дете до навършване до 8-годишна възраст, което могат да получават и двамата родители (но не едновременно) в рамките на 390 дни според шведските закони. Общият брой дни, които родителите получават обаче, е дори още по-голям – рекордните 480 дни, като след 390-тия ден размерът на възнаграждението е фиксиран (подобно на втората година след раждането на детето у нас).

Това, което прави шведската социална система още по-позитивна и за двамата родители, е, че тези 480 дни могат да бъдат поделени между двамата родители – те решават каква част от това време ще използва единият и каква – другият (това важи както за двуполови, така и за еднополови двойки, включително при осиновяване). По този начин бащата получава възможността да участва пълноправно и пълноценно в отглеждането на децата си, като поема цялата грижа за тях и за семейството – нещо, което всъщност доста малко шведски бащи предприемат. И това не е всичко – до навършване на 8-годишна възраст на децата си родителите имат право да работят на намален работен ден – с до 25% по-малко от средната работна седмица. Това, разбира се, се отразява на възнаграждението им, но все пак им дава контрол над разпределението на времето между работа и семейство.

Когато след раждането на сина си Виго фотографът Йохан Бевман излиза в бащинство, разбира, че едва 14% от бащите в Швеция се възползват от възможността да останат с детето (децата) си у дома за толкова дълъг период, най-често защото все още нямат такова мислене. Вдъхновен от преживяването и предизвикателствата, с които се сблъсква, той реализира фотографски проект, който в последствие издава като книга под заглавието „Шведски татковци“. Чрез него той документира ежедневния живот на 45 бащи, които подобно на него решават да дадат шанс на прогресивния шведски подход.

Можете да видите самия Йохан и част от героите от проекта му във второто видео. Първото е не по-малко любопитно – то представлява директна съпоставка между условията, които държавата предоставя на родителите в САЩ и в Швеция. Американската социална система е пълна противоположност на шведската и е силно критикувана от самите американци, тъй като в повечето щати платен отпуск не е гарантиран не само на бащите, но и на майките. В най-добрия случай последните трябва да се върнат на работа три месеца след раждането.