Раждането и отглеждането на дете през XVIII век в Англия по време на т.нар. Джорджианска епоха (по времето на кралете Джордж I, II, III и IV от династията Хановер) е било като да преминеш невредим през минно поле поради високата смъртност, класовото разделение в обществото и рязката комерсиализация, пише Елизабет Фойстър в своята извънредно интересна и познавателна статия по темата, публикувана в BBC History Magazine. Тя хвърля светлина върху най-големите предизвикателства на родителството и промените в социална роля на майката в този период и вярваме, че ще представлява интерес не само за нас, но и за вас.

Раждане

Кой е казал, че само жените могат да акушират?

През XVIII век мъжете лекари биват допуснати в стаята на родилката

Жените, подготвящи се да дадат живот в Джорджианска Великобритания, са се нуждаели от цялата морална подкрепа, която биха могли да получат и която, в продължение на векове, са получавали изключително от други жени. По време на епохите на Тюдорите и Стюардите, единствените лица, които са имали достъп до стаята на родилката, са били жени – близки, приятелки и съседки, готови да повдигнат духа й със съвети и насърчаване. От бащата нито се е очаквало, нито е възприемано като подходящо да присъства на раждането – неговата роля се е ограничавала до това да изчака някъде другаде всичко да свърши и да реагира подобаващо на новините.

Картината се променя през XVIII век, когато силният пол си проправя път в дотогава изцяло женския бастион на акушерството. Уилям Семли (1697-1763) е сред най-влиятелните представители на тази нова генерация мъже, практикуващи акушерство и гинекология. Той е демонстрирал самочувствието, че е също толкова компетентен по въпросите, свързани с раждането на дете, колкото и всяка акушерка. Също така той е човекът, който популяризира новия за времето си инструмент – форцепсът. Макар форцепсът да е спасил живота на много майки и бебета, първоначално акушерки като Сара Стоун, която остава в историята с написването на наръчника за акушерство Complete Practice of Midwifery от 1737 година, изразяват своя скептицизъм относно ползите от него. Една от критиките по негов адрес е била свързана с честите случаи на инфекция при жените, при чието израждане е използван.

Жените акушерки освен това са били доста подозрителни относно мотивите на мъжете, избрали да се реализират професионално като извършват дейност, при която са в контакт с жените в един момент, в който те са възможно най-уязвими. Сред тях е преобладавало схващането, че мъжете не са способни да съпреживеят сензитивността на женското тяло. Акушерка на име Елизабет Нихел е била толкова афектирана от присъствието на Семли в родилните стаи, че го е обвинила в използването на „деликатната лапа на мъжкарана акушерка, която всъщност е той“.

Първата година

Нека бъде волята Божия

Поради високата смъртност отглеждането на деца е било стресово, често трагично изживяване

Да създадеш семейство в Джорджианска Британия не е било начинание, подходящо за хора с лабилна психика. Бебетата са способни да донесат безкрайна радост и да осмислят живота на своите родители, но също така могат да се превърнат в причина за огромно страдание. През XVIII век детската смъртност е била с пъти по-висока, отколкото е днес, а в най-голям риск са били новородените. Приблизително едно на всеки четири деца са умирали преди първия си рожден ден. След цялото очакване и подготовка за родителството, загубата на дете е била травмираща, независимо хората да са били наясно, че това се случва и то често.

Въпреки това от родителите се е очаквало да приемат смъртта на децата си като част от божествената воля и някои действително са намирали утеха във вярата, че един ден ще се съберат отново на небето. В писмо до сестра си, изпратено по повод смъртта на сина му през 1737 година, Джон Верни пише: „Той ни напусна тази сутрин, около девет часа, и ние никога повече няма да го видим на този свят, но аз вярвам, че Бог ще стори тъй, та всички да се срещнем отново в Рая, където той се намира и, смея да твърдя, се чувства напълно щастлив. Какво повече бих могъл да желая за него“.

Наясно с рисковете на детството, много родители в тази епоха са водили подробни дневници, в които са записвали промените с състоянието на децата си, като например кога какво ги боли, имат ли повишена температура и др. По този начин те са се надявали да могат навременно да започнат лечение, което да спаси живота им.

Кърменето на децата е било широко разпространено и е считано за един от начините за предпазване на бебето от болести, поради което и повечето майки са кърмели децата си. „Моето малко момченце засука много добре и аз нямам никакви грижи с млякото, той е очарователно дете и никога не плаче“, пише в своя дневник Елизабет Уини три дни след раждането на първото й дете, Томас, през 1798 година.

Най-заможните представители на джорджианското общество, както и онези, изпитващи трудности с кърменето, са наемали за тази цел дойки. Фамилните архиви свидетелстват за специалното отношение и грижи към жените, на които е гласувано доверието да се грижат за естественото хранене на децата.

Отглеждането на деца през XVIII век е било също толкова отговорна и трудна задача, колкото е и днес. Жените от тази епоха обаче са имали привилегията спрямо своите предшественички да се ползват с по-висок социален статут, ставайки майки. На майчинството вече се е гледало като на социална отговорност на пълен работен ден, при която жените са се нагърбвали с тежката задача да отгледат следващото поколение. Оценявани са техните качества като търпение, стоицизъм и саможертва, чрез които те и никой друг не е бил способен да влезе в тази роля. В своите „Проповеди към младите жени“ от 1766 година преподобният Джейс Фордис е изразил схващането, че чрез майчинството жените разкриват способността си да „разпръскват добродетелта и щастието в целия човешки род“.

Първите седем

Детето трябва да бъде обсипано с вещи

От родителите в тази епоха се е очаквало да инвестират огромни средства в своите наследници

Комерсиализацията на детството съвсем не е нов феномен. В действителност корените му могат да бъдат проследени именно до XVIII век, когато родителите са усетили върху плещите си обществения натиск да демонстрират своята отдаденост на деца като осигуряват не само насъщния и образованието им, но и най-различни играчки и забавления.

Този феномен произтича от новия обществен ред, или „нов свят“ на децата, както е бил дефиниран от историка Дж.Х. Плъм, при който детството вече се е разглеждало като специален период от живота – време на игри и безгрижие, без необходимостта отрано да се полага труд.

По това време започва бурното развитие на индустриализацията, което дава своето отражение върху начина, по който играчките са били произвеждани и рекламирани. Рекламите във вестниците и търговските карти на специалистите производители са бомбардирали родителите с информация относно доставката на нови поръчки – огромен асортимент от играчки, в т.ч. кукли, фигурки за игра, дрънкалки и не на последно място дрехи по последна мода. Същевременно родителите, способни да харчат малки състояния за облеклото на своите наследници, нерядко са ставали жертва на нов вид криминални деяния – децата са били нападани и разсъбличани с едничка цел кражба на скъпите им дрехи. Дете на 19-месечна възраст е било намерено „премръзнало почти до смърт“ край заложна къща в Чансъри Лейн, Лондон, през 1818 година. Според публикацията на The Times във връзка със случая от детето са били откраднати палтото, обувките, блузата, перото на шапката и огърлица, като при намирането му то е било облечено единствено с бельо. Имайки предвид риска да бъдат нападнати и ограбени, децата са били учени от родителите си да не говорят с непознати.

Тази съвети са били разпространявани и чрез появилите се по това време детски книжки – нов феномен за Джорджианска Британия. Един от пионерите в това ново издателско направление е бил Джон Нюбъри, който е знаел добре всички трикове на маркетинга. Най-продаваното му издание е било A Little Pretty Pocket Book (1744) – книжка за деца джобен формат, придружавана с „безплатен“ подарък – топка за момчетата, игленик за момичетата. Нюбъри бил наясно с желанието на родителите да подготвят децата за живота им като възрастни, поради което книжката не била просто за забавление, а и с образователен елемент.

Разбира се не всяко семейство е имало възможността да купува на децата книги, играчки и нови дрехи. Ако за най-богатите отглеждането на деца е било скъпа инвестиция, то за най-бедните родителството е било тежко финансово бреме. С повече гърла за хранене и при невъзможността на майката да допринася за семейния бюджет, на много семейства се е налагало да разчитат на действащия тогава закон в подкрепа на най-несъстоятелните, получавайки помощи от правителството и църквата.

От 7 до 11

Открий своя морален компас

От родителите се е очаквало да вменят на своите деца всички общоприети добродетели

Върху родителите, отглеждащи деца през XVIII век, е оказало силни въздействие Просвещението, чиито идеи за завладели Европа тъкмо по това време – период, през който най-големите умове на континента са разсъждавали върху формирането на умовете на децата. Трудовете на Джон Лок и Жан-Жак Русо са оказали значително влияние върху джорджианските представи за детството. Лок е учел родителите да възприемат децата като „лист бяла хартия, или восък, който трябва да бъде моделиран, за да приеме желаната форма“. Като контрапункт на схващанията, споделяни от повечето религиозни автори от предходния век, Русо е вярвал, че децата се раждат добри.

Докато Русо смятал, че децата могат да бъдат оставени сами на себе си, Лок преследвал друг подход с много по-голяма намеса от страна на родителите. Според него от значение били родителските грижи и възпитание, а не природата: „От всички хора, с които се срещаме през живота си, девет десети са това, което са, добри или лоши, полезни или безполезни, в резултат на своето образование“.

Философите на Просвещението вярвали, че дори най-малките деца притежават способността да разсъждават, така че от новите родители се очаквало да подхранват тази способност като учат децата на основните понятия за добро и лошо, а с порастването и на четмо и писмо. Нещо повече, в онези време по-голямата част от това начално образование се е осъществявала у дома, така че тежестта падала върху родителите, които били длъжни да осигурят необходимите уроци на децата си. Същевременно самите родители трябвало да се учат в движение как да дисциплинират децата си по нов начин.

През предишните векове най-прекият път към възпитанието и дисциплината бил физическото наказание. През Джорджианската епоха обаче се наложил един доста по-милостив начин на възпитание, при който децата бивали поощрявани при добро поведение и постижения. Смятало се е, че ако по собствена воля се държат лошо, децата го правят, тъй като не знаят как да контролират емоциите си. Съответно от родителите се изисквало да съумеят да научат децата си как да се въздържат от подобни прояви и да поставят разума над чувствата. И най-важното – независимо колко непокорно било поведението на детето и от степента, до която се чувствали вбесени от него, родителите били длъжни да запазят спокойствие. Както пише квакерът Уилям Томпсън: „Някои родители са тези, които заслужават цялата вина, защото щом децата им направят нещо нередно, моментално се поддават на страстта… И понеже каквото извикало, такова се обадило, страстта на родителите предизвиква или същата реакция у децата, или ги прави мрачни и меланхолични“.

11+

Приеми предимствата на празното гнездо

Навършвайки 13, повечето хора от Джорджианската епоха излизали от домовете си и започвали да работят  

Колкото и да ни е трудно да го повярваме в днешния свят на все по-продължително образование и нарастващи цени на имотите, през XVIII век едва навлизайки в тийнейджърските си години много от децата напускали семейното гнездо.

Това било без съмнение болезнено изживяване за много от родителите. Същевременно хората, решили се да създадат семейство и да станат родители, можели да се успокояват с мисълта, че децата им ще направят прехода от зависими от тях към самостоятелни личности и ще започнат да допринасят за семейния бюджет на съвсем ранна възраст.

Подрастващите започвали да чиракуват или били назначавани на позиции в сферата на домашните услуги между 11 и 13-годишна възраст, а работодателите им заемали ролята на сурогатни родители. В по-отдалечените и слабо урбанизирани области семействата често бивали наемани като група, така че децата живеели и работели заедно със своите родители.

Наследници на хората, поставени най-високо в класовата йерархия на обществото, често напускали дома си на дори още по-ранна възраст – особено момчетата. Джорджианските семейства вярвали, че живеейки далеч от дома си, докато учат в училище или в университета, е критична стъпка за придобиване на изключително важната за тях независимост и твърдост. Преобладавало схващането, че онези, които остават у дома за по-дълго време, често израстват крайно феминизирани, тъй като прекарват повече време под опеката и глезотиите на своите майки. В своето „Есе за отглеждането и справянето с децата“ (1748) физикът Уилям Кадоган направил портрет на мъж, възмъжал покрай такава майка, изобразявайки го като „хилаво насекомо“. Според него за момчетата било по-добре да се развиват в условията на ожесточена конкуренция и изпитанията на живота в пансиона.

Що се отнася до момичетата и по-точно тези от висшата класа, те също получавали своята подготовка за бъдещия живот от рано, обучавани в домашни условия от частни учители. Тяхната основна цел, както може да се предположи, била да се омъжат за най-подходящия кандидат. Същевременно момичетата от средната класа били окуражавани да се ограмотяват, за да могат да участват в семейния бизнес.

Писателят Уилям Флийтууд отчитал фактът, че раздялата с децата може да бъде трудна за родителите, които са вложили толкова много в своите деца. Той съветвал родителите да играят значима роля в първите бракове на децата си, но да се оттеглят и не оказват влияние върху евентуалните втори бракове. До този момент, смятал той, децата би трябвало да са пораснали достатъчно и да бъдат по-свободни да направят свой собствен избор. „Не че родителите престават да бъдат родители, или че децата са принудени покорно да се подчиняват. Чисто и просто на една по-зряла възраст хората могат да взимат решения сами за себе си и да се справят с проблемите.

Въпреки този съвет Флийтууд разбирал, че родителството е доживотно обвързване. Семейните архиви показват, че от родителите се очаквало да осигуряват на децата си емоционална и финансова подкрепа дълго след края на детството. Те идвали на помощ, когато браковете на децата им се разпаднат, подпомагали ги в отглеждането на техните деца и били първите, които се притичали на помощ във време на финансова криза. Срещу това родителите можели да очакват в бъдеще децата им да изпълнят своят дълг към тях. Книгите съветвали децата да постъпват именно по този начин, като осигурят подслон и грижи на своите възрастни родители, с което се затварял кръгът на живота, основаващ се на грижа и зависимост.