Вредно или полезно е кокосовото масло (олио) за човешкото здраве при директна консумация? Ако е вредно, колко точно е вредно? Вредно като тютюнопушенето или вредно като добрата стара захар? И ако едното или другото твърдение е вярно за здравословния хранителен режим на възрастния човек, как стоят нещата с бебетата и децата, които имат специфични нужди по отношение на мазнините? Тези въпроси очевидно ще продължават да безпокоят кампанийно онези групи от обществото, които особено много обръщат внимание на здравословното хранене, било то заради собственото си благополучие, било то заради това на децата си. Заслугата, разбира се, е преди всичко на медиите, които традиционно генерират гигантски трафик всеки път, когато обявят дадена храна за отровна. А когато подобно твърдение е направено от учен и съществува видео в YouTube, което го потвърждава, истерията е сигурна!

Става дума за изказването на проф. Карин Мишелс – преподавател в T.H. Chan School of Public Health на Харвард и директор на Института по превенция и туморна епидемиология към Университета във Фрайбург, Германия – по време на нейна лекция от юли т.г., разпространена на немски език в YouTube, където вече е гледана повече от 1 млн. пъти. В свой материал по темата The Guardian отбелязва, че Мишелс се отнася присмехулно спрямо особено популярното в последните години движение на суперхраните, обръщайки по-специално внимание на кокосовото масло. По нейните думи, казани по време на лекцията й в Университета Фрайбург, озаглавена „Кокосовото масло и други грешки, свързани с храненето“ това е „едно от най-лошите неща, които човек може да яде“ и че от гледна точка на доброто здраве е ни повече, ни по-малко като „чиста отрова“.

Тук е мястото изрично да се обърне внимание на приложението на кокосовото масло, дискредитирано от Мишелс, а именно като храна, не като козметично средство (било то еднокомпонентно или част от състава на многокомпонентен готов или ръчно направен продукт). Guardian обаче не е първата (нито последната) медия, която даде гласност на становището на Мишелс (затова пък е една от малкото, които, както обикновено, дават проверена, експертно консултирана информация по темата в умерен тон). Смята се, че в основата на медийната сензация е Business Insider, чийто собственик от 2015 година насам притежава и най-големия немски таблоид – Bild (вестникът с най-голям тираж в Европа).

Споменавайки въпросното движение за суперхрани, кокосовото масло действително се наложи от същото като един от най-полезните за здравето на хора от всички възрасти природни продукти, както при вътрешен прием (като храна), така и за външно приложение (някъде между двете, казано на шега, попада приложението му като лубрикант, което също е широко популярно сред поддръжниците на еко-органик-био начина на живот). Редица сайтове за здравословен начин на живот и търговци в този сегмент лансират кокосовото масло като панацея за всевъзможни здравословни проблеми – от изтощена коса, през затлъстяване, до хемороиди. Ето защо според Мишелс и други учени е добре да не се забравя, нито омаловажава фактът, че кокосовото масло има високо съдържание на наситени мазнини (два пъти повече наситени мазнини от свинската мас, например), за които се знае, че повишават нивата на т.нар. LDL холестерол и, респективно, риска от сърдечно-съдови заболявания.

Но да се върнем назад във времето и проследим начините на употреба на кокосовото масло от древността до днес. Знае се, че кокосово масло е било извличано и използване за козметични цели (локално, външно кожно приложение) в тропически региони като Индия и Полинезия. Европейски търговци се натъкват на него през 19 век и установяват плантации в районите на Карибския басейн, Южния Пасифик и Югоизточна Азия. До Втората световна война употребата му в кулинарията (за готвене) в Западния свят е широка. След края на войната търговията постепенно се възстановява, но през 50-те години кокосовото масло започва да губи популярността си, след като учените за първи път установяват връзката между наситените мазнини и сърдечните заболявания, научаваме от професионалната организация American Oil Chemists’ Society.

В по-ново време, през 1994 година, Центърът за наука в обществен интерес публикува анализ на пуканките, които се продават и консумират масово в киносалоните в САЩ, а днес и у нас. В него се твърди, че количеството наситени мазнини в една голяма кутия пуканки е еквивалентно на това в шест Биг Мак-а на Макдоналдс, което се дължи в най-голяма степен на кокосовото масло, използвано за разпукването на царевичните зърна. Кокосовото масло остава низвергнато до средата на първото десетилетие на XXI век, когато започва да се появява в магазините за здравословни храни. В същия период (2008 година) са публикувани резултатите от изследване, в което консумацията на масло, съдържащо средноверижни триглицериди (MCT), каквото е и кокосовото, макар и не в количествата, използвани при изследването, са редуцирали повече тегло от контролна група, чиито членове са консумирали маслиново олио. Ето как схващането, че кокосовото масло способства за по-бързо отслабване по време на диетичен режим придобива широка популярност и го превръща в хит на пазара на здравословни храни в световен мащаб. През 2016 година седем от всеки 10 американци са убедени в ползите от консумацията му въпреки предупрежденията и препоръките на здравните организации.

 „Смятам, че данните, които показахме в нашето изследване, касаещи средноверижните мастни киселини, бяха екстраполирани доста щедро. Самата аз никога не съм се занимавала изследователски с кокосовото масло“, твърди един от авторите на въпросното изследване (Marie-Pierre St-Onge). За целите на изследването учените използват микс от масла със 100% съдържание на MCT, докато кокосовото масло, само по себе си, съдържа едва 14% от този вид мастни киселини.

През 2017 година Американската асоциация за сърдечно здраве (American Heart Association, или AHA) излезе с нова препоръка за ограничаване на наситените мазнини, в т.ч. кокосовото масло, с което разбуни духовете сред т.нар. „кокофили“ и експерти по диетично хранене, макар че тъкмо AHA отстоява все същата позиция спрямо тази група храни и кокосовото масло в частност. В доклада на асоциацията изрично се подчертава свойството на кокосовото масло да повишава т.нар. лош холестерол (LDL), причиняващ сърдечни заболявания, и препоръчва ограничаване на консумацията му, още повече че липсват доказателства за положителни ефекти от нея. От тази статия, публикувана в официалния сайт на AHA през 2016 година, можете да научите повече за „добрите“ и „лошите“ мазнини, като в категорията на последните попадат не само наситените мазнини, но и хидрогенираните и трансмазнините, които имат широко приложение в хранително-вкусовата промишленост. Като най-здравословни за готвене и директна консумация и същевременно достъпни видове олио с минимално съдържание на наситени мазнини AHA препоръчва рапичното, царевичното, слънчогледът, зехтинът, фъстъченото, шафрановото и соевото масло.

Що се отнася до рисковете от консумацията на наситени мазнини, не са малко учените и изследванията, които заемат доста по-умерена позиция и не смятат за необходимо изключването им от менюто на здравия човек.

„Кокосовото масло е около 86% наситени мазнини, или около 1/3 по-сатурирано от маслото. Знаем, че хранителните режими, богати на сатурирани мазнини, се асоциират с повишаване на non-HDL холестерола в кръвта, а високият холестерол е рисков фактор за заболявания на сърцето, в т.ч. инфаркт. Съществуват спекулации, че някои от сатурираните мазнини в кокосовото масло може да са по-добри за човешкото здраве от други такива, но до момента няма достатъчно качествени изследвания, които да ни дадат категоричен и еднозначен отговор на този въпрос. Това, което знаем със сигурност, е че замяната на наситените мазнини с ненаситени, каквито са зехтинът и слънчогледовото, например, се явява ефективно средство за редуциране нивата на LDL холестерола и по този начин се явява по-здравословен избор. Ако обаче обичате вкуса на кокосовото масло, или пък този на кравето масло, няма проблем да го включвате в менюто си, като се придържате към малки количества и се стремите да ги замествате с ненаситени мазнини в ежедневието“, обяснява д-р Виктория Тейлър – експерт-диетолог към Британската здравна фондация (BHF), цитирана от The Guardian.

След всичко казано, не е трудно човек да заключи, че умерената позиция е тази, при която на кокосовото масло не се гледа нито като на панацея („с чиято помощ помагаме на организма си да стане по-резистентен както към бактериите, така и към вирусите“, според Др. Оз), нито като на отрова (освен ако към него не е добавен арсен, разбира се). И не, няма нужда да се подлагате на детокс само заради това, че сте изяли голяма кутия с пуканки при последното посещение на кино прожекция.

Как стоят нещата с децата и техните специфични нужди, свързани с развитието и укрепването на мозъка, тъканите, костите, клетъчните мембрани, имунната система и пр., за които, особено в най-ранна възраст, от особено голямо значение е високото съдържание на мазнини? Децата се нуждаят от наситени мазнини и холестерол, на каквито са богати храни като кокошите яйца, млечните продукти и месото, както и първата и най-подходяща храна за човешкото същество – майчиното мляко. Съответно бедната на мазнини диета на децата отключва опасни за здравето им дефицити. Тъкмо защото е богато на наситени мазнини, кокосовото олио е считано за полезно за децата, въпреки че проучванията му върху растящия организъм не са достатъчно, за да се изтъкнат определени ползи и изключат потенциални вреди. По отношение употребата му в грижата за детето кокосовото масло се радва на високо признание като натурален продукт с отличен ефект върху бебешката и детската кожа. В изследване от 2015 година, публикувано в Журнала по тропическа педиатрия, външната употреба на кокосовото масло се препоръчва поради способността му да подобрява зрелостта на кожата на недоносените бебета с ниско рождено тегло. Или иначе казано употребата на кокосово масло за третиране на кожата на преждевременно родени бебета е считана за безвредна и се асоциира с конкретни ползи.

Що се отнася до консумацията му под формата на хранителна съставка, кокосовото масло има широко приложение при производството на адаптирани млека, което само по себе си е красноречиво за неговата безвредност. Нещо повече, по данни на Австралийската асоциация по клинична имунология и алергология случаите на алергични реакции при консумация на кокос са редки, а включването му в състава на млечна формула за бебета се асоциира с един единствен случай на реакция и по-конкретно на стомашно разстройство (отново по данни на ASCIA). Ето защо може да се заключи, че включването на кокосовото масло в детското меню, стига да не се използва като заместител на всякакви други мазнини от животински произход, е безвредно и подходящо.

 

 

 

 

 

 

 

Translate by a professional

Check the localized version of the site

 

 

No Internet Connection