Бебето се нуждае от предсказуемост и сигурност, които то получава когато майката и бащата отговарят последователно, своевременно и адекватно на неговите усмивки, викове и други сигнали. Докато бебето пораства отношенията с неговите родители са за предпочитане пред вниманието на други възрастни, в процеса на приспособяване.

 Психолозите са на мнение, че бебетата които са силно привързани към родителите си имат по-голям шанс да пораснат щастливи и успели деца и възрастни. Майките са склонни да разчитат повече на бащите за комфорта и сигурността в семейството, защото те са заети със всички грижи около новороденото. В този период пък бебето оформя и привързаността към таткото. Всъщност, когато бащите прекарват повече време с бебето, те много добре започват да разбират бебешките сигнали. Това познаване им дава възможност да отговорят прецизно на всеки бебешки каприз, да разбират кога бебето е гладно и кога иска просто промяна на обстановката.

Ефекта на привързаността е широкоразпространен и продължителен. Например проучване в едно начално училище сочи по-високо ниво на съпричастност от страна на децата отглеждани от бащите в по-ранна възраст. Тези деца са в състояние да познаят как се чувстват другите и да предприемат някакви действия за да ги накарат да се почувстват по-добре.

И майката и бащата насърчават бебето да опознава света, да манипулира обекти както и да разследва физическите отношения. Майките са склонни да говорят по-утешително и нежно с повтарящите се рими за да задържат вниманието на детето. Бащите пък са склонни да предоставят повече вербална и физическа стимулация, като общуват с бебето чрез остри емоционални изблици. Когато бебетата пораснат  предпочитат да играят с бащите си, които предоставят непредсказуемо, стимулиращо и вълнуващо въздействие. Тази стимулация е важна, защото насърчава здравословното развитие на бебешкия мозък и може да има дълготраен ефект върху детето в неговото социално, емоционално и интелектуално развитие.

И майката и бащата са важни за детското развитие по специални начини. Но проучванията доказват че момчетата, чието детство е преминало под влиянието на бащата, по-късно стават по-популярни и по-талантливи в училище.