Тази аритметика сигурно ви се вижда очевидна. Не е необходимо проучване, за да кажем, че майките с три деца са по-стресирани от тези с едно или две деца. Да не говорим за сравнението с жените без деца.

Скорошно проучване обаче дава доста изненадващ резултат. Оказва се, че майките на четири или повече деца всъщност отчитат по-ниски нива на стрес. Научното изследване е доста мащабно и обхваща повече от 7000 жени, имащи деца.

Повечето анкетирани признават откровено, че са изнервени. По скалата от 1 до 10 (10 е най-високото ниво) повечето майки са определили нивото си на стрес като 8,5. Но има едно магическо число, за което майките са единодушни - три е най-трудното число. Може би това се дължи на простия факт, че имате само две ръце!

Една от майките споделя:

"Преминаването от едно към две беше лесно и безпроблемно. От две на три всичко се обърна с главата надолу. Не се чувствам така, сякаш всичко е наред. Имаш само две ръце! Самото пресичане на улицата и това, че не мога физически да държа ръцете на всички, ми се струва изключително стресиращо."

И дори когато партньорът ви е вкъщи, вие все още сте само двама: два чифта ръце, за да гушнете по едно дете или да го настаните в леглото. Така че, ако добавите и трети човек, можете да разберете защо това става още по-трудно.

Но защо да е по-лесно, когато от три деца станат четири или повече?

Някои майки на многодетни семейства казват, че след като достигнете критичната маса, нямате време да се тревожите и просто трябва да се оставите на течението и да приемете хаоса, шума и забавлението на оживеното домакинство.

Д-р Джанет Тейлър, психиатър в Ню Йорк, обяснява:

"Колкото повече деца имате, толкова по-уверени ставате в родителските си способности. Трябва да се отпуснете ... и след това сте просто благодарни, когато всички отидат на училище навреме".

Организираността е от ключово значение, така че защо да не инвестирате в стенен планер, за да можете да планирате седмичните дейности на семейството си?

Освен това има една стара поговорка: "Двама са компания, трима са тълпа". Трима винаги са трудна бройка. При четири деца едно от тях винаги си има другарче за игра. По-големите братя и сестри могат да играят с по-малките или да им помагат. Това ви дава малко повече пространство за отдих в моментите, когато се чувствате дърпани в различни посоки от различните нужди на всяко дете.

Това важи ли за вас? Лесно ли беше да преминете от едно към две деца? А какво става със скока от две към три? Това наруши ли баланса и накара ли ви да се почувствате стресирани?