Пошляпването - обикновено определяно като удряне на детето по дупето с отворена ръка - е често срещана форма на дисциплина, която все още се използва при децата по целия свят. Към днешна дата обаче пошляпването е забранено в 53 страни и държави по света.

През последните няколко десетилетия използването на пошляпването е обект на разгорещени спорове. Поддръжниците му твърдят, че то е безопасно, необходимо и ефективно; противниците му твърдят, че пошляпването е вредно за децата и нарушава техните човешки права на защита.

Какво обаче казват учените. В мрежата има много публикации по темата.

Изследванията ясно показват, че пошляпването е свързано с повишена вероятност от много лоши последици за здравето, социалното положение и развитието. Тези лоши резултати включват проблеми с психичното здраве, употреба на наркотични вещества, опити за самоубийство и нарушено физическо здраве, както и проблеми в развитието, поведението, социалната и когнитивната сфера. Също толкова важно е, че няма изследвания, които да показват, че пошляпването е полезно за децата.

Онези, които твърдят, че пошляпването е безопасно за детето, ако се извършва по определен начин, изглежда просто изразяват мнение. И тези мнения не са подкрепени с научни доказателства.

Доказателства за напляскването

Вече са проведени стотици висококачествени научни изследвания за пошляпването с най-различни извадки и проекти на изследванията. С течение на времето качеството на тези изследвания се е подобрило.

Сега разполагаме с данни, които ясно показват, че пошляпването не е нито безопасно, нито ефективно. Разбира се, това не означава, че родителите, които са използвали пошляпване, са лоши родители. В миналото просто не сме знаели какви са рисковете.

Стратегии за позитивно родителство

Доказателствата от над 20-годишни изследвания последователно показват вредата от пошляпването. В световен мащаб все повече се признава и правото на децата на закрила и достойнство, както е записано в Конвенцията на ООН за правата на детето и в целите в рамките на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) за премахване на насилието. Взети заедно, те ни казват, че пошляпването никога не трябва да се използва спрямо деца или юноши на каквато и да е възраст.

Сега е важно да се намерят начини да се помогне на родителите да използват положителни и нефизически стратегии с децата си. Изследванията вече показват някои доказателства, че програмите за родители, насочени конкретно към предотвратяване на физическото наказание, могат да бъдат успешни.

Някои доказателства за намаляване на суровото възпитание и физическите наказания са открити за терапията за взаимодействие между родителите и децата (PCIT), програмата Incredible Years (IY) и програмата Nurse Family Partnership (NFP). Други обещаващи инициативи за домашни посещения и интервенции, провеждани в общността и в педиатрични заведения, също се проучват за доказана ефективност.