Задълбочено научно проучване помогна на учени да установят кое вещество в организма прави хората по-мили и по-щастливи. Американски екип от учени публикува резултатите официално. Те изучават механизмите, които карат хората да се чувстват удовлетворени от живота си.

Те стигат до заключението, че хората, чийто мозък отделя повече окситоцин, са по-щастливи и по-мили от тези, чийто мозък отделя по-малко окситоцин. Интересно е, че учените са установили също, че секрецията на окситоцин се увеличава с възрастта. Това обяснява защо много хора стават по-грижовни с напредването на възрастта.

Най-близките планове на изследователите са да проучат въпроса в по-широка етническа и географска извадка от хора. Те възнамеряват също така да направят дългосрочни измервания на неврофизиологията с помощта на неинвазивни съвременни технологии. Това ще им помогне да проследят кои дейности увеличават удовлетворението от живота.

Възрастните могат да повишат нивата си на хормона по много начини и да се чувстват щастливи. Проучвания показват, че най-лесните начини за повишаване са

1. Опитайте йога

2. Слушайте музика - или създайте своя собствена

3. Вземете (или направете) масаж

4. Кажете на някого колко много ви е грижа

5. Прекарайте време с приятели

6. Медитирайте

7. Направете така, че разговорите ви да имат значение

8. Гответе (и яжте) с някого, за когото ви е грижа

9. Правете секс

10. Гушкайте се или се прегръщайте

11. Направете нещо хубаво за някого

12. Гледайте кучета

Но какво да кажем за нашите деца? Можем ли да направим нещо, което да стимулира окситоцина при бебетата и децата?

Бебетата започват да произвеждат собствен окситоцин още преди да се родят и изглежда, че реагират много подобно на възрастните. Например изглежда, че контактът "кожа до кожа" повишава нивата на окситоцин както при родителите, така и при бебетата (Vittner et al 2018).

А експеримент върху деца в училищна възраст потвърждава, че големите деца могат да получат окситоцинов тласък, когато родителите им предлагат емоционална подкрепа. Ласкавият физически контакт го прави. Както и ласкавите разговори (Selzer et al 2010).

Така че имаме основателни причини да смятаме, че чувствителното, отзивчиво родителство може да предизвика незабавни скокове на окситоцин при бебетата и децата.

Но има и още нещо. Нови изследвания показват, че родителите могат да оформят начина, по който се развива системата за производство на окситоцин на бебето.

Като предлагаме на бебетата много чувствителни и отзивчиви грижи, можем да помогнем за поддържането на важни гени - гените на окситоциновите рецептори - в работно състояние. А това помага да се гарантира, че децата ни ще продължат да се радват на ефекта на окситоцина, когато пораснат.

Две интересни проучвания дават повече отговор на това как можем да направим децата си по-добри и щастливи,

И двете проучвания се фокусират върху явление, наречено метилиране - процес, който блокира нормалното функциониране на части от нашата ДНК.

В този случай ДНК-то, за което се грижим, е генът за производство на окситоцинови рецептори - малки протеини, които позволяват на мозъка и тялото ни да използват окситоцин.

Някои клетки в мозъка са малки фабрики за производство на окситоцинови рецептори. Но ако ДНК в дадена клетка се метилира - ако генетичният код за създаване на окситоцинови рецептори се блокира - производствената линия спира. Клетката спира да произвежда окситоцинови рецептори.

Това може да се случи в няколко клетки, тук и там, без да има някакво забележимо въздействие върху използването на окситоцин от мозъка. Но ако метилирането стане широко разпространено, вероятно ще забележите ефекти. По-малко вероятно е да изпитате ефекта на окситоцина, който се изразява в "склонност и приятелство". И ще имате един инструмент по-малко в живота, който да ви помогне да се освободите от стреса.

Такава е теорията и има доказателства, които сочат, че метилирането на гена на окситоциновия рецептор наистина влияе на поведението ни. Хората, при които се изследват по-високи нива на метилиране, е по-вероятно да имат проблеми със социалното, когнитивното и емоционалното функциониране (Maud et al 2018).

И така, защо се случва метилирането? Десетилетия наред изследвания сочат, че метилирането - и обръщането на метилирането - може да бъде предизвикано от фактори на околната среда.

И познайте какво?

В случая с гена на окситоциновия рецептор се оказва, че родителството е основен фактор.

Изследването, направено с животни разглежда поведението при - хамстери, известни със своите интензивни социални връзки. При експерименти изследователите са променяли количеството родителски грижи, които бебетата са получавали от родителите си. След това те търсят дългосрочни тенденции в метилирането на гените на окситоциновите рецептори. Как се оказаха бебетата?

Когато бебетата на хамстерите получавали ниски нива на ранни грижи - сравнително малко гушкане, обгрижване и близане от майките си - при тях се наблюдавало по-голямо метилиране.

Когато бебетата на прерийната полевка са получавали много от тези ласкави грижи, при тях метилирането е било по-малко (Perkeybile et al. 2018). Добри новини за развитието на активна, отзивчива система за производство на окситоцин.

Какво да кажем за хората?

Никой няма да разпредели на случаен принцип бебетата да получават различни нива на родителска грижа. Така че експериментите са изключени. Но изследователите са опитали друг подход:

•     Наблюдават взаимодействието между майки и малки бебета.
•     Обърнете внимание на индивидуалните разлики в поведението на майките към техните бебета.
•     Вижте дали тези разлики ще предскажат разликите в количеството метилиране, което бебетата развиват с течение на времето.

Катлийн Крол и нейните колеги провеждат такова проучване върху 101 двойки майка-бебе.

Когато бебетата били на 5 месеца, изследователите наблюдавали как майките и бебетата играят заедно в продължение на няколко минути. Изследователите отбелязали колко разговорливи и ангажирани са били майките, докато са играли на игра.

Изследователите също така измерили метилирането на гените на окситоциновите рецептори както при майките, така и при бебетата. След това, една година по-късно, изследователите отново измерват метилирането. Имало ли е промени?

Майките не са се променили особено. Техните нива на метилиране са били доста стабилни по време на изследването.

Но при бебетата ситуацията е различна. При тях имало много по-голяма вероятност да настъпят промени в метилирането, отколкото при майките им.

При някои бебета метилирането се е увеличило с течение на времето. При други бебета се наблюдава намаляване.

Когато изследователите разгледали данните за родителите, те установили, че тези сесии за игра на 5-месечна възраст са били предсказващи. Ако майката е проявила голяма ангажираност по време на играта, бебето ѝ е имало склонност към по-голямо намаляване на метилирането една година по-късно.

Интересно е, че изследователите откриват и връзка между метилирането и темперамента на бебетата на 18 месеца. Бебетата с по-високи нива на метилиране на окситоциновия рецептор проявяват по-голяма раздразнителност в отговор на сензорна стимулация. По-вероятно е те да реагират негативно на ярки светлини, режещи звуци, драскащи материи и други интензивни сензорни стимулатори (Krol et al. 2019).

Можем ли да бъдем сигурни, че именно различията в поведението на майките са довели до понижено метилиране при някои бебета? Не. Това не е нещо, което може да се докаже в проучване като това. То не е било рандомизиран, контролиран експеримент.

Но екипът на Крол е проверил поне едно алтернативно обяснение.

Може да се запитате дали собственото поведение на бебетата не е довело до повишено метилиране. Раздразнените бебета могат да изпитват повече стрес, а стресът също може да повлияе на метилирането. Така че може би при силно раздразнено 5-месечно бебе е по-вероятно да настъпи метилиране с течение на времето, независимо от това как се държи майка му.

Но тук не се е случило това. Изследователите установяват, че поведението на бебето на 5-месечна възраст няма значителен ефект върху нивата на метилиране една година по-късно.

И така, какъв е изводът?

Като се имат предвид резултатите от това проучване - и експерименталната работа върху хамстери - мисля, че имаме сериозни основания да смятаме, че родителите могат да повлияят на развитието на системата за окситоцинов отговор на бебето.

Съществуват и солидни доказателства в подкрепа на идеята, че можем да предизвикаме незабавни, краткосрочни приливи на окситоцин у нашите деца.

Това е още едно напомняне, че чувствителното, отзивчиво родителство може да има дълбоко въздействие върху нашите деца - върху тяхното емоционално, когнитивно и физическо благополучие. Така че се сгушете и се погрижете за собственото си психично здраве. Родителството може да бъде стресиращо, а когато сте стресирани, е по-трудно да изпитате - и да предадете - ползите от окситоцина. e ефектите на окситоцина с напредването на възрастта.