За съжаление в последно време се е увеличил процентът на заболеваемост при децата от отит. При неправилно лечение и диагностика може дори да има много неблагоприятни последствия като загуба на слуха, вътрешно-черепни усложнения, менингит, нарушения във вестибуларния апарат и възпаления. Особено трудно е да се открие болестта при децата от първата година от живота им. Детето не може да каже, че го боли ухото и майките не винаги успяват да открият навреме причината за силния плач, като си мислят, че го безпокоят колики, корем или му растат зъби. Последствията могат да са трагични.

Трябва да се има предвид, че ако бебето го боли ухо, то плачът му става пронизителен и е на пристъпи. Детето, което е по-голямо от два месеца притиска ухото си с ръка по време на пристъпите плач. Сигурен признак е плачът на малкото при леко натискане на долната част на ухото му. Освен това то може да почервенее или да се появи болка в задната част. Често болките са съпровождани от висока температура.

Още един признак е отделянето на течност от ухото с жълтеникав оттенък-гной. Но този симптом не се среща винаги, затова и отсъствието му не трябва да успокоява.

Болестта се характеризира с три статия. Основните клинични симптоми за първия стадий са силната болка, отслабване на слуха и признаците за остро инфекциозно заболяване.

Симптомите за втория стадий са отделяне на гъста течност с жълт оттенък, а третият стадий се характеризира с възстановяване на слуха.

Ако през първия период се предпише обаче антибиотик той може да има фатални последици за слуха на детето тъй като понякога той стимулира отделянето на гной. Най-добрият метод за лечение се оказват капките за уши, които трябва да се предпишат от педиатъра. След това особено е важно да се следи дали слухът на детето се възстановява. Имайки предвид какви трагични последици може да има за детето тази болест обаче, самолечението е абсолютно забранено.