Кристина Ернандес е специалист по връзки с медиите и писател на свободна практика. Живее в Южна Каролина със съпруга си и двете си дъщери. Днес, спомняхки си за един от най-великите хора на нашето време, те сподели:

Винаги си спомням за Майка Тереза с особено внимание на 5 септември, деня на нейната смърт Бях 16-годишна и затаих дъх, докато се подпирах на тесен коридор в манастир в Ню Йорк. Вратата се отвори и на една дребна жена в сари със сини ивици по краищата й помогнаха да се изкачи по стълбите и да влезе в сградата.

Когато Майка Тереза стигна до мен, тя взе ръцете ми в своите, погледна ме нагоре и в очите и ме попита кога ще дойда в Калкута. Аз нервно излъгах и казах: "Скоро, много скоро". Това беше преди повече от две десетилетия и не съм ходила в Калкута. Все още не мога да повярвам, че съм излъгала Майка Тереза.

Надявам се, че тя ми е простила. Все още бих искала да отида в Калкута и да помогна на нейните монахини, Мисионерките на милосърдието, да се грижат за най-бедните от бедните. Но от онзи момент, когато се запознах със светицата като тийнейджърка, Майка Тереза и нейният живот са неизменна част от сърцето ми, тъй като не мога да не бъда очарована от нейната безкористност и живот, изпълнен с постоянна молитва и желание да помага на другите. Това е нещо, което дълбоко ме е засегнало, и винаги си спомням за нея със специално възпоменание на 5 септември - деня, в който тя напусна този свят и отиде в другия.

Започнах да се занимавам с доброволческа дейност със сестрите ѝ в Ню Йорк, когато бях в гимназията. Не си спомням как стана това, но съм израснала като доброволка в кухните за супа, така че да помагам на нейните монахини в задълженията им да се грижат за самотните, наранените и страдащите не беше проблем.

Тези сестри бяха невероятни. Живееха в много прости помещения, ежедневно носеха едни и същи дрехи - сари - и имаха задължения като миене на пода, пране (на ръка), приготвяне на храна, смяна на чаршафите и почистване на стаите, точно както аз правех у дома, без прането на ръка. Разликата беше, че те изпълняваха всичките си задължения, без да се оплакват, и често се молеха заедно, докато работеха.

Когато излизахме на улицата с монахините, за да нахраним бездомните, те никога не се отдръпваха от някой човек. Подобно на Майка Тереза, те виждаха Исус във всяко лице, без значение дали човекът е мръсен, вулгарен, болен или неуважителен.

По време на колежа във Вашингтон, окръг Колумбия, бях доброволец при монахините, където им помагах да се грижат за болни и умиращи и да доставят храна на общността.

Исках да бъда сред тези жени и да науча техните тайни. Как са направили света по-добър? Разбрах, че това е чрез тяхната любов и страст към себеотдаване и саможертва.

През всичките тези години мислех да отида в Калкута, но какво, ако моята собствена Калкута, тези, които се нуждаят от помощ, са точно тук, където живея?

Един мъдър лекар, когото познавам, също се срещна с Майка Тереза и му зададе същия въпрос, който зададе и на мен. Той разбрал, че като помага на най-близките си, на болните, самотните и бедните, той служи на Калкута.

Работил съм като доброволец на много места, където съм имал възможност да правя точно това, и това ме успокоява, че може би не съм излъгал с цялото си сърце Майка Тереза.

Веднъж тя каза: "Никога не се притеснявайте за числата. Помагайте на един човек в даден момент и винаги започвайте с най-близкия до вас човек".

От всички часове, които съм прекарала в сервиране на сандвичи на бездомни хора, в чистене на тоалетни с монахините в домовете им за умиращи или в сгъване на дарени дрехи в родилните домове, най-трудно ми е да покажа на най-близките си хора онази любов, която Майка Тереза изисква да проявяваме, ако наистина искаме да растем в святост.

Защо? Защото най-близките ми хора са моето семейство и понякога е наистина трудно постоянно да им показвам любов, когато съм раздразнена, в лошо настроение или най-вече се чувствам недооценена.

Успях да прожектирам предстоящия филм "Майка Тереза и аз", който ще бъде показан като еднодневно събитие в кината през октомври, и страстта и любовта, които Майка Тереза показваше на другите, особено на тези, които не бяха оценени, ми останаха в съзнанието.

Защо да не мога да направя това? Защо да не мога просто да служа, без да очаквам нищо в замяна? Защо да не мога да бъда толкова страстен към моето призвание, колкото Майка Тереза е била към своето?

Любовта е избор. Като майка и съпруга аз трябва да го правя всеки ден. Любовта е саможертва, търсене на доброто на другите вместо на себе си, и все пак е толкова освобождаваща.

Именно това се надявам и се моля да мога да дам за пример и по свой начин и в своя живот да следвам стъпките на Майка Тереза.