Идеята за забрана на мобилните телефони в час предизвиква бурни реакции сред българските учители, но не по начина, по който Министерството на образованието вероятно е очаквало. Според мащабно проучване на синдикат „Образование“ – проведено сред близо 5000 респонденти, предимно преподаватели – основната критика не е към самата забрана, а към това кой ще носи отговорност за прилагането ѝ.

Над половината от анкетираните – 56,9% – настояват за финансови и административни санкции за родителите, чиито деца нарушават правилото да не носят телефони в учебния час. Според тях задължението не трябва да пада изцяло върху учителите и директорите.

„Допълнителното задължение за учителите и директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони […] е абсурдна идея и би унижило българските учители“, посочват организаторите на анкетата.

Твърдо неодобрение има и към предложението училищата да изграждат т.нар. „хотели за телефони“ – специални шкафове или клетки за съхранение на устройствата. Според 89,6% от респондентите, използването на публични средства (около 1100 лв. за 30 клетки) за такава цел е неоправдано, ако не се предвижда ясна отговорност за родителите.

По-дисциплинирани ученици, по-сериозни последици

Общият тон на проучването сочи нарастващо напрежение в системата и усещане за липса на ефективни инструменти за поддържане на ред. Почти 90% от анкетираните (89,3%) смятат, че без реална оценка за дисциплина, без строго спазване на училищния правилник и без ясно дефинирани санкции за родителите, „нищо в образователната система няма да се промени“.

Около 30% от учителите дори изразяват готовност за символични или ефективни протести – не само срещу задължението да пазят телефоните на учениците, но и срещу агресията от страна на деца и родители.

Повтарянето на клас – не табу, а решение

Данните от анкетата показват и сериозна подкрепа за връщане на повтарянето на клас – мярка, която в последните години беше почти заличена от системата. 88,9% от учителите смятат, че това трябва да бъде възможно дори във 2., 3. и 4. клас – особено при сериозни езикови или социални дефицити.

Външното оценяване – все по-безсмислено?

Подкрепа получават и идеите за премахване на част от външните оценявания. 87,5% от анкетираните са за отпадането на НВО след 4. клас, а близо 89% – за това то да бъде премахнато и след 10. клас. Относно 7. клас, мненията са по-разделени: 48,3% биха го отменили, докато около 40% все още виждат смисъл в провеждането му.

Интересен резултат дава и въпросът за основното образование – 63% от анкетираните са съгласни, че то трябва да приключва след 8. клас, а не, както е сега, след 7. клас.