Хипертиреоидизмът и Базедовата болест са редки, но сериозни състояния в детска възраст. Те могат да променят растежа, поведението и развитието на детето, ако не бъдат разпознати навреме. Ранната диагностика и правилното лечение са ключови за здравето на малките пациенти

Щитовидната жлеза е малък орган, но с огромна роля в растежа и развитието на всяко дете. Тя отделя хормони, които участват в изграждането на белтъци, стимулират съзряването на нервната система, подпомагат образуването на костите и дори влияят върху растежа на зъбите. Когато обаче тази жлеза започне да работи прекалено активно, настъпва състояние, познато като хипертиреоидизъм.

Това заболяване се среща по-рядко в детска възраст, но именно затова изисква особено внимание – често родителите не подозират, че неспокойствието или загубата на тегло на детето им могат да имат хормонален произход.

Вроден и придобит хипертиреоидизъм

Медицината разграничава два вида хипертиреоидизъм при децата – вроден и придобит.
При вродената форма най-честата причина са антитела от майката, които преминават през плацентата и стимулират щитовидната жлеза на новороденото. Такива деца обикновено се раждат с по-ниско тегло и малка обиколка на главата. Те са свръхактивни, трудно наддават въпреки усиленото хранене, дишането им може да е учестено, а сърцето – ускорено. Нерядко се наблюдава изпъкване на очите, чести изхождания, жълтеникав цвят на кожата и уголемен черен дроб и далак. При нелекуване съществува риск от изоставане в нервно-психичното развитие.

Придобитият хипертиреоидизъм при децата може да бъде предизвикан от свръхактивни възли в жлезата, генетични мутации, а понякога и от прекомерен прием на йод.

Базедова болест – най-честата причина в детска възраст

Макар и рядко срещана, Базедовата болест (или болест на Грейвс) е водещата причина за хипертиреоидизъм при деца. Заболяването е автоимунно – организмът започва да произвежда антитела, които стимулират щитовидната жлеза и я карат да работи свръхактивно.

Най-често засяга момичетата – до седем пъти по-често в сравнение с момчетата. Обичайно се проявява в училищна и юношеска възраст, като едва малък процент от случаите са под 15 години.

Картината е ярка и трудно остава незабелязана от родителите. Децата стават превъзбудени, често избухват, трудно се концентрират и може да се влоши успехът им в училище. Въпреки повишения апетит, теглото им намалява, появяват се диарични изхождания и проблеми със съня. Непоносимост към топлина, обилно изпотяване и висока сърдечна честота са други характерни признаци. Много типични са увеличената щитовидна жлеза („гуша“) и изпъкването на очите, причинено от промени в тъканите зад тях.

Диагноза и лечение

За да се постави точна диагноза, са необходими специализирани изследвания, тъй като симптомите понякога могат да наподобяват други състояния, включително и хипертиреоидната фаза на тиреоидит на Хашимото.

Съвременното лечение следва т.нар. трисходов модел. Първо се прилага медикаментозна терапия с антитиреоидни лекарства и при нужда – бета-блокери за контрол на сърдечната честота. Ако заболяването се задържи повече от две години и се появят рецидиви, може да се обсъди хирургично лечение. В редки случаи, когато и това не даде ефект, се прибягва до терапия с радиоактивен йод.

Какво е важно за родителите?

Най-важното е родителите да бъдат наблюдателни. Ако едно дете е прекалено нервно, не качва тегло въпреки добрия апетит, или има оплаквания от сърцебиене, умора и изпотяване – това са знаци, които не бива да се пренебрегват. Навременната консултация с лекар е решаваща, защото ранното лечение може да предотврати сериозни последици за растежа и развитието.

???? Материалът има информативен характер и не замества консултацията с лекар. При съмнения за заболяване, винаги се обръщайте към специалист.