Глоби за родители, финансови санкции и по-строг контрол в училище – синдикатите настояват за радикални мерки срещу агресията, отсъствията и хаоса в клас. Идеята вече се прилага в Европа и може да промени изцяло ролята на семейството в българското образование

Темата за въвеждане на санкции към родители при системни проблеми с дисциплината в училище отново предизвика сериозен обществен отзвук. Повод за това стана позицията на Юлиан Петров, председател на Синдикат Образование, който коментира проблема в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му въпросът с глобите не е изолиран, а е част от много по-дълбока криза в българската образователна система. Родителите, според него, имат ключова роля не само във възпитанието, но и в реалните резултати на учениците, които днес се измерват основно чрез вътрешни и външни оценявания и международни изследвания – области, в които България продължава да изостава.

Според синдиката решението не минава през една-единствена мярка. Необходими са паралелни действия – обновяване на учебното съдържание, по-строг ред в класните стаи, реален контрол върху агресията и по-ясни правила за използването на мобилни телефони по време на учебния процес. Когато семейството не успява да изгради у детето базови навици – спазване на училищния правилник, уважение към учителите и съучениците и ограничаване на разсейващите устройства – според Петров трябва да се търсят допълнителни механизми, които да мотивират родителите да поемат по-активна отговорност.

Сред обсъжданите инструменти са работа със семействата, обучения и подкрепа, но и по-строги административни и финансови мерки. Подобни практики вече се прилагат в редица европейски държави, където родителите могат да бъдат санкционирани при системни отсъствия от училище или при неспазване на установени правила, включително ограниченията за използване на телефони в учебните часове.

Друг сериозен проблем, поставен в разговора, е липсата на ефективна социализация на учениците. Именно тя се разглежда като една от основните мисии на училището – роля, която не може да бъде компенсирана нито от дигитални платформи, нито от решения с изкуствен интелект.

Като пречка за реална промяна се посочват и честите политически промени и нестабилното управление в сектора. Вместо последователна стратегия за развитие на образованието в хоризонт от десетилетие напред, институциите действат предпазливо и краткосрочно, често от страх да не засегнат определени обществени групи.

По думите на Петров глобите са само един от възможните инструменти и вече се използват в Европа, включително в размер на хиляди евро, когато детето трайно не посещава училище или системно нарушава правилата. В същото време той подчертава, че финансовите санкции сами по себе си не могат да решат проблема, ако не са част от по-широка реформа.

В края на разговора беше засегната и темата за учителските възнаграждения. Планираното увеличение на заплатите по-скоро компенсира инфлацията и остава недостатъчно, за да направи професията реално привлекателна за младите хора, при положение че в много предмети вече се усеща остър недостиг на кадри.