Броят на самотните родители в България продължава да нараства и вече надхвърля 400 000 души. Данните показват, че близо една пета от семействата у нас – около 22% – се състоят само от един родител, който поема изцяло грижата за децата.

Зад тези числа обаче стои тревожна реалност. Повече от 70% от самотните майки се намират на ръба на бедността, което поставя под сериозен въпрос както социалната подкрепа, така и устойчивостта на тези семейства в дългосрочен план.

Живот между отговорността и финансовия натиск

Самотните родители често са изправени пред двойно предизвикателство – едновременно да осигуряват доходи и да се грижат за децата си без подкрепа от партньор. Това означава ограничени възможности за работа, по-висок риск от финансови затруднения и сериозен натиск върху ежедневието.

Темата беше коментирана от Румяна Петрова, председател на фондация, която подкрепя родители, отглеждащи децата си сами. Според нея проблемът не е само социален, а и институционален.

Липсата на ясна дефиниция създава реални проблеми

Един от основните казуси се оказва отсъствието на ясно законово определение за „самотен родител“ в България. Това на практика води до сериозни затруднения при достъпа до помощи, услуги и права.

„В България няма достатъчно ясно дефиниран правен статут за самотния родител“, подчертава тя, като това създава неясноти и ограничения в системата.

Помощ има, но не достига

Въпреки че съществуват различни видове отпуски и социални механизми, част от тях остават слабо използвани или недостатъчно ефективни. Причините са както в сложните процедури, така и в липсата на достатъчна информираност сред родителите.

Това създава парадокс – налични са инструменти за подкрепа, но реалното им въздействие остава ограничено.

Проблем, който се задълбочава

Комбинацията от растящ брой самотни родители, високи нива на риск от бедност и липса на ясно структурирана подкрепа показва, че темата ще става все по-актуална.

Въпросът вече не е дали проблемът съществува, а защо при наличието на толкова много засегнати семейства той продължава да се задълбочава вместо да бъде решаван системно.