Едва ли има родител, който никога да не е наказвал детето си. ако това се прави обаче то трябва да е по правилен начин. В никакъв случай наказания не бива да се прилагат в гневно състояние и раздразнение. Една от целите все пак е да се възстанови правилната йерархия в семейството и да стане ясно кой командва. Преди, например, детето да се изпрати в ъгъла, мястото трябва да се избере внимателно. То трябва да бъде скучно, а не да дава възможност на детето да се забавлява. Детската стая също не е подходяща, защото не бива детето да свързва собствената си стая с неприятно място за наказания. Важно е самото дете да разбере, че е наказано и че не е направило нещо, както трябва. Наказанието следва да се определя и от възрастта на детето, за да не бъда нанесени психологични вреди. За по-малките деца, естествено, се прилагат по-леки наказания. В никакъв случай обаче децата не бива да бъдат наказвани физически, защото това може да предизвика обратен ефект. Ако прекалено често се прибягва и до едно и също наказание, то престава да има ефективност.

Родителите със сигурност трябва да са наясно, че наказанието няма да научи детето как е правилно да се държи. Това е само еди начин за поправяне на лошото поведение и съвсем не е единствения.