Заекването (статъринг) е нарушение на плавността и темпо-ритмичната организация на речта. Характеризира се със спазми, логофобия и дихателна аритмия. Основно място се отделя на нарушеното взаимодействие между нервните процеси в мозъчната кора, в резултат на което е нарушена координацията на речевите движения и спазмите в мускулите на говорните органи. Тя е често срещана аномалия при деца от 2,5 до 5 годишна възраст. Повече преобладава при момченцата. В тази възраст, децата усилено работят върху говора си, увеличават речниковия си запас от думи и използват прости и кратки изречения. По-голяма част от децата ги научават от повторения, механично. Малко по-късно, около 4,5-5 годишна възраст, правят първите си опити за изграждане на сложни и граматически правилни изречения, но със свои мисли и разсъждения. Тук механичното запаметяване се измества постепенно от логическото. Поради тази причина, участие взима и стреса в говорното им развитие.

Причините за появата на заекването са индивидуални. Ето и по-съществените:

1. наследствена обремененост;

2. по подражание на чужда реч;

3. прекарани инфекциозни заболявания;

4. вроденост;

5. придобитост.

При тази аномалия, често се получава „рецидив“. След като веднъж е излекувано детето, може след време пак да се повтори, в резултат на стрес или друго.

От съществено значение е музикалната терапия, която навлиза в лечението на малко по-късен етап.

Диафрагменото дишане спомага за коригиране на плавността на речта и се извършва в логопедичният кабинет.

Симптомите, които сигнализират за появата й са няколко:

-       накъсана издишна въздушна струя;

-       удължаване на звук, сричка или дума;

-       жестикулиране.

Например нервно потропване с краче или периодично премигване с око. Когато децата не могат да изразят чувствата си и изкажат мисълта си, те включват жестовете. На 3 годишна възраст, те осъзнават, че речта им е различна от тази на другите деца и се затварят панически в себе си, изолират се от външния свят. Губят желанието си за комуникация.

Спазъмът е неволно, болезнено свиване на един или няколко мускула, в областта на мускулат на речевия апарат. Те са три вида:

1. Тонични - повишен тонус на оралната мускулатура, предизвикващи еднократно прекъсване на речевия поток.
2. Клонични - ритмични персеверации на оралните движения, обикновено в първия звук на думата.
3. Тоно – клонични (смесени) - те са най-срещани. Продължителността им е от десети от секундата до 2,5 минути.

Процесът за преодоляване на заекването е дълъг и труден. Желателно е да се вземат превантивни мерки още в начален стадий.

Логопед Деяна Гюдженова-Маринска

                                                         [email protected]

    Завършила съм Дефектология, специалност Логопедия в България през 2000 год. Работя като Логопед повече от 14 год., 4 от които в нашата Родина и останалите 10 извън пределите й, в Чикаго. Избрах тази благодатна професия, за да коригирам  езиково-говорните  нарушения при децата и да  възвърна самочувствието и  невинната им усмивка.

Още по темата:

Езиково-говорни аномалии в речта

Трябва ли да се притеснявам ако детето ми проговори твърде късно

Късно проговаряне - причини и насоки