Дизартикулия (дислалия) е нарушение на звукопроизносителната страна на речта. Характеризира се с нормален слух, богат (достатъчен) речников запас от думи и други. По статистически данни, около 35-40% се среща при деца до предучилищна възраст. Тази аномалия представлява неправилно изговаряне (постановка) на даден звук или звукове, изпускане, заменяне или разместване. Речта е основно средство за комуникация,натрупване на социален опит и контакт. От голямо значение е, заобикалящата среда около детето с езиково-говорен дефект. Не трябва да се говори на бебешки език, обкръжението да няма говорни дефекти. Когато детето изговаря дадена думичка неправилно, то родителите я повтарят с правилна артикулация и така детето я повтаря дори и зададена под формата на гатанка или стихче.

Една от основните причини за възникването на тази аномалия е Подражанието. Другите две са: Вродени и Придобити. Вродените са дефекти в периферният речеви апарат, къса подезична връзка, изменения във формата и големинта на челюстите, патологичното разположение на зъбките. Придобитите се характеризират с лицево-челюстни травми, които водят до надробване на костите. Също така, дислалията се наблюдава и при деца с повишена възбудимост, задръжки в психическото развитие. Когато децата остават неразбрани и не могат правилно да изразят своите мисли, чувства, вълнения и да задават правилно въпроси, те стават раздразнителни и неуверени в себе си. Наблюдава се и неустойчиво внимание. За това е желателно да се комуникира с детето (като с възрастен), да е с правилна артикулация и не на бебешки език. Тази аномалия бива: Мономорфна и Полиморфна. Първата, е когато има нарушение на звук или звукове от една и съща група. Пример: От групата на съскавите (С, З, Ц). Втората е нарушение на звукове от няколко групи. Пример: От групата на сонорните (Л и Р) и шиптящи (Ж, Ч, Ш).

Нека се запознаем и с първите звукове, които навлизат в детската реч и тяхната последователност:

1. от раждането до 0,6 мес.- гърлените са гласните звуци;

2. от 0,6мес. до 1 год.- Б, М, П. В повечето случаи са и първите думи "мама, баба"

3. от 1 год. до 1,6 год.- Н, Д, Т, В, Х

4. от 1,6 год. до 2,6 год.- К, Г, С, З, Ц

5. от 2,6 год. до 4 год.- Ш, Ж, Ч

6. от 4 год. до 6 год.- Л и Р (сонорните звукове). Те са с най-сложна структура и динамика и навлизат последни в речта.

До 5 годинки, ако все още преобладава неправилна постановка (артикулация) на звук е желателно да се потърси логопедична помощ. За да се повиши тонуса на мускулатурата, която участва в процеса на артикулация, се използва и т.н."артикулационна гимнастика" при всяка терапевтична сесия. Тя се извършва (прилага) от специалист Логопед, който в зависимост от езиково-говорната аномалия, преценява кои упражнения са необходими и с най-добър ефект в дадения случай.

Артикулационната гимнастика се прави с цел, да се раздвижат и подготвят органите, с които говорим.

1. упражнения за езика:

- "часовник" облизване с върха на езика последователно горната и долна устна, в посока на часовниковата стрелка;

- "маймунка" подобно на часовника, с единствена разлика, че върха на езика се поставя между устните и зъбките;

- "бонбон" езикът се поставя в средата на дясната бузка, като я издува и после същото движение и на лявата.

2. упражнение за устните:

- "хоботче на слон" изтегля се въздуха от бузките и устните се издават напред, като целувка;

- "придържане на молив с устни";

- "линейка" устните се изтеглят встрани за усмивка, органите заемат позиция за изговаряне на "И" и така се произнася продължително за 2-3 секунди, след което устните се изтеглят напред и заемат форма за "У". Така се изговаря "И-И-И-У-У-У".

3. упражнение за зъбките:

- "допиране на горните резци до долните";

- "поставяне на горните зъби пред долните и обратно, като участие взимат и челюстите".

4. упражнение за долна челюст:

- "движение на долната челюст при отворена уста на дясно и на ляво".

5. упражнение за бузите:

- "издухване на свещички", а също подходящо тук е и "хоботчето".

За да се създаде и пълна мотивация на децата,тези упражнения могат да се включат в стихове, песни и приказки. Пример:

"Уста широко отвори, език нагоре повдигни и зад зъбки да стои".

Тези и много други упражнения помагат значително за изграждане на правилната артикулация на звуковете.

Нека се запознаем и с основните етапи при корекция на даден звук от терапевтичния процес:

- артикулационна гимнастика;

- фонологично разпознаване на звука (да го разпознава само по слух от останалите звуци). Например: "В коя от думите,чуваш звук С? Стол, трактор, маса, самолет, вишна, градина, домат, семка и други."За да е по-интересно и занимателно, детето си избира сигнал и когато чуе думата със С, то прави сигнала. Например сигналът е да докосне с ръка чина пред него;

- правилно учленение на звука;

- автоматизация на звука (в отворени, затворени и струпани със съгласни срички; думи, изречения и накрая текст);

- диференциация на звука (да умее да го различава от останалите звукове в групата и от всички останали). За тази цел се използват доста нагледни и визуални матриали, съобразени с възрастта на детето.

Логопед Деяна Гюдженова-Маринска

                                                         [email protected]

    Завършила съм Дефектология, специалност Логопедия в България през 2000 год. Работя като Логопед повече от 14 год., 4 от които в нашата Родина и останалите 10 извън пределите й, в Чикаго. Избрах тази благодатна професия, за да коригирам  езиково-говорните  нарушения при децата и да  възвърна самочувствието и  невинната им усмивка.

Още по темата:

Езиково-говорни аномалии в речта

Какво трябва да знаем за двуезичието и отражението му върху езиковото развитие?

Какво представлява „ Заекването“

Трябва ли да се притеснявам ако детето ми проговори твърде късно?