В момента, почти във всички уважаващи себе си медии, посветени на бременността и майчинството, тече кампания и агитация за естествено хранене на бебетата поне до 6 месец от живота им. Същото съветват и добрите педиатри и GP-та. Ние също сме фенове на кърменето, не ни разбирайте погрешно.

            Кърменето е най-естествения начин за хранене на бебето от самото начало. Това не е само хранене, но и един от фундаменталните начини, по които майката и бебето общуват, това е и връзка която до известна степен продължава тази, започнала със зачеването и износването на бебето. Особена свързаност, която може да съществува и е предназначена само за майката и нейното бебе. (май времето на дойките безвъзвратно е отминало!?).

            Мисля, че няма майка, която да не е опитала да кърми своето бебе, като понякога началото е било твърде разочароващо. Бебето плаче и не иска да започне да се храни, майката е напрегната и нервна и нищо не се получава… рано или късно обаче бебето намира начина и нещата потръгват… Друг път началото е безпроблемно, но по-късно се появяват препятствията… Познавам наистина малко майки, които успяват да изпълнят предписанията на баби и лекари и да кърмят до 6 месец и повече.

            От една страна съвременния живот – динамичен изнервен и изискващ не благоприятства създаването на спокойни и уверени в себе си майки. И така - просто кърма няма или е малко. Бебето трябва да се дохранва и в резултат кърменето спира. От друга страна понякога се налага мама да се върне на работа далеч преди заветния 6 месец на бебето и кърменето трябва да се прекрати. И в двата случая резултатът е вина. Майките я изпитват в следствие на невъзможността да дадат на бебето, онова, което според общественото внушение е най-важно и полезно за бебето.

            Има майки, които самоотвержено кърмят до втората година на детето и изтъкват това като особена причина за гордост и като доказателство за добро майчинство. Това на мене по-скоро ми изглежда като вманиаченост и вкопчване във връзката с бебето. Като че ли нищо друго няма на света. Това пречи на бебето да порасне от кърмаче в малко дете, което се храни само с лъжица, ходи на ясла и има своята среда от връстници и други възрастни с които общува.

            Да, кърменето на бебето е нещо много важно и полезно. Но все пак е далеч по-важно за неговото развитие да има уверена в себе си и спокойна майка, която общува с бебето си с удоволствие. Също така трябва да се има предвид, че освен бебето на света съществуват и други хора, които заслужават вниманието и разбирането на майката. Като таткото например. Майката също е човек – с различни от тези на бебето нужди и желания.

            Така някъде между желанията и необходимостите на бебето и  тези на майката може да се случи доброто отглеждане на бебето. И в крайна сметка най-добрата майка на света да стане  собствената на бебето. Но това както разбрахме е много личен и интимен въпрос между майката и бебето.