I част

Рано или късно в живота на всяко семейство с малко дете или бебе застава въпросът за завръщането на майката на работа и отглеждането на детето, макар и за няколко часа от други хора. Първо трябва да се реши коя е удачната възраст за това. Понякога този проблем се разрешава отвън - поради икономически причини или други належащи нужди на семейството или майката – етапи в нейната кариера, престиж на работното място, заплащане. По принцип смятам, че бебето трябва да се отглежда от майката, колкото се може по-продължително приблизително до 2 годишната му възраст, като и майката и бебето трябва да се наслаждават на тези уникални като изживяване моменти. Но вероятно подобни съвети ще останат в сферата на добрите пожелания. Реалният свят и животът в него имат свои конкретни и понякога болезнени изисквания. Вторият екзистенциален проблем, който трябва да се обсъди и да се реши е къде и кой точно трябва да се грижи за детето, докато мама работи. Тук нещата опират както до финанси, така и до доверието – на кого родителите ще могат да се облегнат за толкова важно нещо, като грижите за бебето. Тук посоките са няколко: Ако детето е достатъчно голямо - 8 навършени месеца, може би първото за което родителите се сещат е държавната ясла. Там се грижат за децата от сутринта до вечерта и майката може да освободи време не само да работи, но и да се погрижи за себе си. Това в повечето случаи е най-евтиният вариант, но за гр.София и най-недостижимият. Всяка година за срам на цялото ни общество се развиват грандиозни батални сцени около това кое дете ще бъде записано на ясла. Това води и до още един проблем – децата в групите са много. Не смея да твърдя, че за тях не се полагат грижи, но в резултат и на други обстоятелства обикновено децата започват често да боледуват. Това създава сериозни проблеми на мама с шефа, а на тати с портфейла. От друга страна детето свиква да се съобразява и с други хора, хигиенните му навици и цялостното му развитие обикновено тръгват напред и това е видимо. С частните ясли и детски градини част от проблемите са ликвидирани – децата са по-малко в група, за тях в повечето случаи е сигурно, че се грижат добре, обаче се отварят нови. Първо таксите, поне за мен, далеч не са приемливи, още повече, че предприемчивите бизнесмени се възползват от безпорядъка в държавната система в това направление и от както съществува проблемът с приема на деца и липсата на места, доста завишиха цените. Освен това някои частни ясли се помещават в сгради, построени с друго предназначение и понякога възникват чисто битови проблеми – с помещенията за спане и хранене, с отделните входове за групите и разделянето на децата в група по възраст. Персоналът обикновено е добре обучен, защото и заплащането е по–високо, но колеги психолози споделят, че деца, които имат затруднения в развитието си обикновено изпадат от обикновените ясли и детски градини и поради платежоспособността на родителите си попадат в частните. Още едно съображение - често даването на ясла преминава през процес на адаптация както на майката, така и на детето и това е в реда на нещата. В началото повечето деца плачат на влизане в яслата, като майките са не по-малко разстроени. Наблюдавала съм много такива случаи и трябва да споделя, че по-интересната част обикновено започва след като мама си тръгне. Обикновено неистовият, жален и много трогателен рев спира като отрязан с нож, точно на секундата, в която мама не е вече в полезрението. Сами разбирате, че нещата понамирисват на манипулация... Тук отново опираме до доверието - доверете се на специалистите там. Те са се грижили за много деца, наблюдавали са сцената многократно и знаят как да се справят с нея. Обикновено съветват мама да остави детето и да си тръгне по възможно най-бързия начин. Освен това първия ден обикновено детето остава до обед, ако е спокойно на другия ден преспива в яслата и така нещата тръгват с правилен ритъм. Ако има някакви по сериозни проблеми с отделянето, добър ход е да оставите с детето някаква ваша вещ – малко шалче или кърпа, понякога госпожите позволяват любима малка играчка от вкъщи. Тези предмети дават сигурност. Разбира се трябва да се съобрази да не нараняват. Дайте си сметка и за вашата настройка – дали и Вие не сте нервна и напрегната покрай разделянето с детето, което до момента е изпълвало изцяло ежедневието ви? Дали не предавате част от напрежението върху него? Познавам доста майки, които се притесняват дали детето ще се „справи” и смятат безпроблемното тръгване на ясла като ясна индикация, че детето им е „нормално” и добре възпитано. И при това положение не е зле да се обърнете към учителките. Ако имате някакви колебания или въпроси просто ги споделете. В крайна сметка ще трябва да си сътрудничите с тях и сте им поверили най-ценното – детето. Не е много страшно да кажете, че се притеснявате или се напрягате, когато трябва да оставите детето. Попитайте как се държи след това дали е спокойно, свиква ли с режима и т.н. Ако пък проектът „даване на ясла” претърпи фал-старт и ако може да си го позволите оставете детето за две седмици в къщи и отново пробвайте, като този път дайте да се разбере , че мърдане назад няма! Освен това съществуват и още алтернативи...

Даниела Тахирова